На 17 май (сряда) 2023 г. от 9:00 часа в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) ще се проведат традиционните научни четения, организирани от катедрите по теория и история на държавата и правото и по наказателноправни науки към Юридическия факултет на СУ.
Темата на седмото по ред издание на съвместната конференция е „Право и война“.
Мина повече от година от руското нахлуване в Украйна и Европа отново е изправена пред ужаса на мащабна завоевателна война. Може ли въобще думата на правото да бъде чута, когато въздухът е запълнен от тътена на оръжията? Какви са правните средства за борба с агресивната война и нейната пропаганда? Как войната променя правото и как руско-украинската война в частност промени правните системи на противоборстващите страни, какво е нейното отражение върху националното и съюзното право в Европа? Как българското право, правото на Европейския съюз и международноправните регулации решават въпроса за статута на бежанците и жертвите на войната? Как и в какви граници правото на войната налага ограничаване на едни основни права и изисква действия за защитаването на други? В крайна сметка може ли правото да регулира войната или тя е негова граница, отвъд която конфликтът става зона „извън правото“ и без правила. Може ли войната да е правна санкция, а правото в перспектива да бъде основа за дълготраен мир?
Организаторите посочват, че това са само част от живите въпроси, чийто насъщен отговор досега по-скоро се подминава от българската юридическа научна общност и които искат да поставят за разглеждане ведно с класически теми за конституционноправните основи на регулирането на войната и мира, проблематиката на извънредното положение и правото „на военни релси“, философскоправните търсения за обосноваването на идеята за „справедливата война“ и нейните критики.
С програмата на събитието можете да се запознаете тук.
Източник: https://law.uni-sofia.bg/
Скъпи приятели, представяме на Вашето внимание 20. брой на списание Юридически барометър. Темата на броя е „Наказателна политика и наказателен закон“.
Скъпи приятели на Юридически барометър,
След известно прекъсване поради сложната епидемична обстановка, свързана с разпространението на Covid-19, имаме удоволствието да Ви информираме, че публичното представяне на двадесетия брой на списание Юридически барометър ще се състои на 22 март (сряда) 2023 г. от 11.00 часа в зала „София“, Гранд Хотел София.
Общото събрание на Гражданска колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе с Тълкувателно решение № 2/2020 от 20.02.2023 г. по Тълкувателно дело № 2/2020 г., с което реши, че българското право не предвижда възможност за промяна на данните относно пола в актовете за гражданско състояние. Делото бе образувано поради наличието на противоречива съдебна практика на ВКС относно разбирането за „пол“ в националното ни право и приложимостта на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).
Представяме на Вашето внимание изключително интересния доклад-обобщение на емпиричните данни, разглеждани в рамките на Проекта „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“, осъществяван от екип на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ с ръководител проф. Даниел Вълчев.
Съдът на ЕС (Съда) постанови решение по съединени дела С-704/20 и С-39/21, касаещи преюдициални запитвания на Нидерланския Conseil d’État (Държавен съвет) и на Първоинстанционния съд Хага относно служебна проверка на задържането на незаконно пребиваващ чужденец или търсещо убежище лице, по-конкретно – дали националният съд е длъжен да проверява спазването и на непосочени от съответното лице условия за законосъобразност.
Министерският съвет прие днес Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. Целта е да се актуализира Наредбата от 1996 г., така че тя да отговаря на съвременните изисквания и европейски стандарти.
С Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че:
При иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 9 септември 2021 г., представям своето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 18/2021 г. за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. на Президента в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.
Нa 1 aвгycт 2021 г. влезе в сила Πpoтoĸoл № 15 нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa зaщитa нa пpaвaтa нa чoвeĸa и ocнoвнитe cвoбoди (Протокола). Същият е приет от Комитета на министрите на Съвета на Европа през м. май 2013 г. и открит за подписване от държавите на 24 юни 2013 г. Съгласно чл. 7 от Протокола той влиза в сила три месеца след датата, на която всички договарящи се страни по Eвpoпeйcĸaтa ĸoнвeнция зa зaщитa нa пpaвaтa нa чoвeĸa и ocнoвнитe cвoбoди (ЕКПЧ, Конвенцията) изразят своето съгласие да се присъединят към него. През м. април 2021 г. Италия стана последната държава, която го ратифицира.
