Legalbarometer.bg - Юридически барометър - Статии с етикет: права на човека

Скъпи приятели, представяме на Вашето внимание 21. брой на списание Юридически барометър. Темата на броя е „Право и изкуствен интелект“. Бихме искали още веднъж да изразим специална благодарност на г-н Доброслав Димитров – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), председател на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ), съосновател на „Империя Онлайн“ ЕАД, за отзивчивостта, професионализма и приятелското отношение.

 

Скъпи приятели, на 15 ноември (сряда) 2023 г. от 10:00 часа в зала „София”, Гранд Хотел София ще се състои публичното представяне на двадесет и първия брой на списание Юридически барометър.

Група народни представители внесоха през тази седмица Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (Сигн. № 49-354-01-86/01.08.2023 г.), с който се предлага увеличаване на размера на наказанията за лека и средна телесна повреда. В тази връзка бихме искали да припомним изложението на проф. Пламен Пламен - професор по наказателно право в катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, публикувано в 20. брой на списание Юридически барометър.

 

 

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 12 юли 2023 г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2023 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС (ОСГК) на тълкувателно решение по следния въпрос:

Конституционният съд (КС) постанови решение по к.д. № 5/2023 г., с което уважи искането на 71 народни представители от 48-то Народно събрание (НС) за установяване на противоконституционност на Решение на НС от 20.01.2023 г. за освобождаване на председателя на Сметната палата, (Обн., ДВ, бр. 8/2023 г.).

Припомняме, че в мотивите на искането са наведени съображения, според които  решението за освобождаване на председателя на Сметната палата е взето произволно, извънредно и немотивирано, в нарушение на императивни законови норми. Конкретно вносителите твърди, че в процеса на приемане на атакуваното решение не са спазени изрично предвидените в закона основания и процедура за освобождаване на председателя на Сметната палата. Поддържа се още, че взетото решение променя състава на Сметната палата и по този начин поставя в риск приемането на валидни актове от този орган, тъй като не е избран нов заместник-председател на мястото на определения временно за председател.

Според вносителите тези обстоятелства обосновават нарушение на принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, и по-специално – на такива негови компоненти, каквито са правната сигурност, законността и предвидимостта. Твърди се, че по този начин се накърнява и статусът на Сметната палата като независим конституционен орган (чл. 91, ал. 1 от Конституцията).

Решението е прието с единодушие от конституционните съдии.

Мотивите на решението се очаква да бъдат публикувани по-късно на сайта на Конституционния съд.

На 17 май (сряда) 2023 г. от 9:00 часа в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) ще се проведат традиционните научни четения, организирани от катедрите по теория и история на държавата и правото и по наказателноправни науки към Юридическия факултет на СУ.

Темата на седмото по ред издание на съвместната конференция е „Право и война“.

Мина повече от година от руското нахлуване в Украйна и Европа отново е изправена пред ужаса на мащабна завоевателна война. Може ли въобще думата на правото да бъде чута, когато въздухът е запълнен от тътена на оръжията? Какви са правните средства за борба с агресивната война и нейната пропаганда? Как войната променя правото и как руско-украинската война в частност промени правните системи на противоборстващите страни, какво е нейното отражение върху националното и съюзното право в Европа? Как българското право, правото на Европейския съюз и международноправните регулации решават въпроса за статута на бежанците и жертвите на войната? Как и в какви граници правото на войната налага ограничаване на едни основни права и изисква действия за защитаването на други? В крайна сметка може ли правото да регулира войната или тя е негова граница, отвъд която конфликтът става зона „извън правото“ и без правила. Може ли войната да е правна санкция, а правото в перспектива да бъде основа за дълготраен мир?

Организаторите посочват, че това са само част от живите въпроси, чийто насъщен отговор досега по-скоро се подминава от българската юридическа научна общност и които искат да поставят за разглеждане ведно с класически теми за конституционноправните основи на регулирането на войната и мира, проблематиката на извънредното положение и правото „на военни релси“, философскоправните търсения за обосноваването на идеята за „справедливата война“ и нейните критики.

С програмата на събитието можете да се запознаете тук.

 

Източник: https://law.uni-sofia.bg/

Скъпи приятели, представяме на Вашето внимание 20. брой на списание Юридически барометър. Темата на броя е „Наказателна политика и наказателен закон“.

Скъпи приятели на Юридически барометър,

След известно прекъсване поради сложната епидемична обстановка, свързана с разпространението на Covid-19, имаме удоволствието да Ви информираме, че публичното представяне на двадесетия брой на списание Юридически барометър ще се състои на 22 март (сряда) 2023 г. от 11.00 часа в зала „София“, Гранд Хотел София.

Общото събрание на Гражданска колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе с Тълкувателно решение № 2/2020 от 20.02.2023 г. по Тълкувателно дело № 2/2020 г., с което реши, че българското право не предвижда възможност за промяна на данните относно пола в актовете за гражданско състояние. Делото бе образувано поради наличието на противоречива съдебна практика на ВКС относно разбирането за „пол“ в националното ни право и приложимостта на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Представяме на Вашето внимание изключително интересния доклад-обобщение на емпиричните данни, разглеждани в рамките на Проекта „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“, осъществяван от екип на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ с ръководител проф. Даниел Вълчев.

Приятели на "Юридически барометър"