Legalbarometer.bg - Юридически барометър - Статии с етикет: права на човека

На 03 септември 2020 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело C‑356/19, образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз от Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy XV Wydział Gospodarczy (Варшавски столичен районен съд, XV търговско отделение, Полша). Със запитването – предмет на делото, полският съд иска по същество да установи дали Регламент № 261/20041 („Регламента“), и по-специално член 7, параграф 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или пък негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това, че цената му е посочена в тази национална валута.

С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 04.06.2020 г. по Тълкувателно дело № 1/2018 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) прие, че срокът за извършване на проверка и събиране на доказателства за установяване на произхода на имущество, за което има данни, че е придобито от престъпна дейност от страна на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията) е инструктивен и изтичането му не е процесуална пречка за образуване на производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. За вредите на частноправните субекти от неспазения срок държавата дължи обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ.

С определения по к. д. № 5/2020 г. и к. д. № 6/2020 г. Конституционният съд (КС) допусна за разглеждане по същество исканията на тричленен състав на Върховния административен съд и на група народни представители за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) трябва да предоставя достъп на кандидатите за адвокати и младши адвокати до техните тестове. Това постанови Върховният административен съд (ВАС) с окончателно решение, с което остави в сила Решение № 6794/12.11.2019 г. по адм. д. № 9290/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). По този начин влезе в сила решението на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да предостави на кандидат, явил се на изпита за адвокати и младши адвокати, резултатите от неговия тест.

Препечатваме интервюто на проф. Даниел Вълчев пред журналиста от „Дневник“ Петя Владимирова по повод Решение № 3/2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд. Припомняме, че диспозитивът на Решението гласи:

„1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.

3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.”

Сегашната ситуация с Covid-19 постави много въпроси от различно естество. Част от тях се задават постоянно и открито. Например какво да правим или да не правим, за да избегнем заразяване, измислиха ли вече хапче, добре ли е в крайна сметка да се правят масови тестове или не е добре. Други въпроси се обсъждат главно в приятелски (вече виртуален кръг). Например след като по статистически данни по време на карантината общият брой на смъртните случаи в София (където са 2/3 от заразените с новия вирус) на месечна база спрямо миналата година е намалял вместо да се увеличи, дали пък да не обявим извънредното положение за постоянно. Друг пример – след като през последните години годишно у нас 600 души загиват от пътно-транспортни произшествия, дали да не забраним и движението на автомобили. Както и цяла друга група въпроси, засягащи действителния капацитет на българската здравна система (това, нека да подчертая, няма никакво отношение към факта, че българските медици и фармацевти добросъвестното, професионално и всеотдайно изпълняват задълженията си).

Всичко това са, разбира се, мисли, породени (надявам се) от моята социална изолация. Пък и кой съм аз, че да задавам такива въпроси? Нито съм лекар, нито статистик, нито даже финансист като министъра на здравеопазването.

Така че прибирам се в моя ограничен свят на юрист, за да се занимая с някой по-обикновен въпрос, като например каква е юридическата валидност на заповедта на министъра на здравеопазването, уреждаща задължението за носене на предпазни маски.

Досега се въздържах от юридически коментар, защото си казвах, че в остри социални ситуации е простено някой да не е докрай юридически прецизен, стига целите му да са благородни и резултатът – обществено полезен. През последните дни (да се чуди човек защо) вече не си казвам така и в резултат на това неказване написах този текст.

Скъпи приятели,

Екипът на Юридически барометър Ви кани да подкрепите становището на Програма Достъп до информация срещу предложението за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Девет дни след обнародване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП) (ДВ, бр. 28/2020 г.), група народни представилите внесоха в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона (№ 054-01-28).

Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С едно от допълненията се разшири обхватът на Закона и се предвиди, че държавата и общините ще отговарят и за вредите, причинени на граждани и юридически лица от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.

Във връзка с наближаващите избори за общински съветници и кметове бихме искали да припомним една интересна законова промяна.

С §1 на Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗИДЗМСМА) (Обн., ДВ, бр. 24 от 16 март 2018 г.) се допълни чл. 24 от Закона, като се предвиди, че председател на общински съвет, който преди избирането му за председател е работил в държавно или в общинско учреждение или предприятие, в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация, има право след прекратяване на правомощията му като председател на общинския съвет да заеме предишната си длъжност. В случай че длъжността е закрита, той може да заеме друга равностойна длъжност в същото или, с негово съгласие, в друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация.

Приятели на "Юридически барометър"