Legalbarometer.bg - Юридически барометър - Статии с етикет: съдебна власт

Върховният касационен съд даде отговор на материалноправния въпрос по приложението на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите: „отговаря ли общината за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му по непочистено от сняг и/или лед улично платно?”.

На 22.07.2019 г. председателят на Върховния касационен съд (ВКС) постанови разпореждане за образуване на Тълкувателно дело № 3/2019 г. Решението по делото следва да уеднакви практиката по въпроса: „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?”

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт бе образувано Тълкувателно дело № 2/2019 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ОСГТК) по следния въпрос:

„Цесионерът притежава ли активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако увреждащата сделка или действие са извършени, след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането?“

На 12 февруари 2019 г. Конституционния съд ще обсъди по същество Конституционно дело № 11/2018 г. по искане на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (Обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.) в частта му, с която се определя 20.06.2018 г. като начална дата, от която се прилагат чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от ЗБН.

Произходът е един от най-старите институти в семейното право. Той засяга гражданския статус на всяко лице, от който произтичат многобройни последици, които го съпътстват през целия му живот. Затова е от особено значение нормите да гарантират стабилност на този статус. В същото време трябва да се държи сметка, че най-добрият интерес на детето понякога налага предимство на принципа за истинност пред този за стабилност. Това са част от причините, поради които избрахме за тема на 17. брой на списание Юридически барометър именно „Институтът на произхода”. С отделни публикации ще поставим важни и интересни въпроси, имащи отношение към института на произхода, които провокират научното (а и не само) любопитство и заслужават да бъдат дискутирани.

Изразената в статията позиция е лична и в никакъв случай не обвързва нито Софийския градски съд, нито съдебната власт като цяло.

В последните седмици в българските медии кипи дебат, наситен с апокалиптично-хулителни заглавия, все въртящи се около една и съща тема – обезщетенията при смърт вследствие на пътни инциденти. Целокупното онлайн общество вече имаше множество поводи да се изкаже по проблема, като (естествено!) позициите са в двете крайности. Вече се заговори и за необходимостта от обществен дебат. Такъв наистина е необходим, но освен шумен и широкообхватен, трябва да е обоснован и професионален. Поради това е редно да бъдат изяснени някои въпроси, по които се спекулира, както и да се оборят някои крайни становища, разпространени в медиите.

Върховният касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело № 3/2018 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Може ли да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако е изтекъл десетгодишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията?”

По повод окончателното приемане на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс и наложеното от президента вето на отделни негови разпоредби, представяме коментар на редица спорни моменти, които заслужават внимание. Материалът е подготвен от екип от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, включващ Елеонора Сергиева – съдружник в адвокатското дружество, Галин Попов – главен управляващ съдружник, и Емилиян Арнаудов – управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”.

През последните дни особено силен обществен и медиен отзвук получи новината за задържането на българския гражданин Желяз Андреев по искане на Съединените американски щати, последвано и от искане за задържането на още няколко български граждани, заподозрени в извършването на престъпления, свързани с нарушение на ембаргото за Сирия. Обяснено беше, че искането за задържане ще бъде последвано и от искане за екстрадиция в САЩ.

На 27 март 2018 г. Конституционният съд постанови решение по конституционно дело № 10/2017 г., с което отхвърли искането на пленума на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност и на несъответствие с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и искането на пленума на Върховния касационен съд (ВКС) и на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за установяване на противоконституционност на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК.

Приятели на "Юридически барометър"