Legalbarometer.bg - Юридически барометър - Статии с етикет: съдебна власт

Състав на Върховния касационен съд (ВКС) спря производство по гражданско дело и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса „Следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл. 3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи първи и втори на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници?

В решение, постановено по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (Решение № 24/24.09.2019 г.), състав на Върховния касационен съд (ВКС) дава отговор на въпроса може ли въззивният съд да тълкува тълкувателно решение (ТР) на ВКС?

Върховният касационен съд даде отговор на материалноправния въпрос по приложението на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите: „отговаря ли общината за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му по непочистено от сняг и/или лед улично платно?”.

На 22.07.2019 г. председателят на Върховния касационен съд (ВКС) постанови разпореждане за образуване на Тълкувателно дело № 3/2019 г. Решението по делото следва да уеднакви практиката по въпроса: „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?”

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) на основание чл. 128, ал. 1 от Закона за съдебната власт бе образувано Тълкувателно дело № 2/2019 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ОСГТК) по следния въпрос:

„Цесионерът притежава ли активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако увреждащата сделка или действие са извършени, след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането?“

На 12 февруари 2019 г. Конституционния съд ще обсъди по същество Конституционно дело № 11/2018 г. по искане на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (Обн., ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.) в частта му, с която се определя 20.06.2018 г. като начална дата, от която се прилагат чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от ЗБН.

Произходът е един от най-старите институти в семейното право. Той засяга гражданския статус на всяко лице, от който произтичат многобройни последици, които го съпътстват през целия му живот. Затова е от особено значение нормите да гарантират стабилност на този статус. В същото време трябва да се държи сметка, че най-добрият интерес на детето понякога налага предимство на принципа за истинност пред този за стабилност. Това са част от причините, поради които избрахме за тема на 17. брой на списание Юридически барометър именно „Институтът на произхода”. С отделни публикации ще поставим важни и интересни въпроси, имащи отношение към института на произхода, които провокират научното (а и не само) любопитство и заслужават да бъдат дискутирани.

Изразената в статията позиция е лична и в никакъв случай не обвързва нито Софийския градски съд, нито съдебната власт като цяло.

В последните седмици в българските медии кипи дебат, наситен с апокалиптично-хулителни заглавия, все въртящи се около една и съща тема – обезщетенията при смърт вследствие на пътни инциденти. Целокупното онлайн общество вече имаше множество поводи да се изкаже по проблема, като (естествено!) позициите са в двете крайности. Вече се заговори и за необходимостта от обществен дебат. Такъв наистина е необходим, но освен шумен и широкообхватен, трябва да е обоснован и професионален. Поради това е редно да бъдат изяснени някои въпроси, по които се спекулира, както и да се оборят някои крайни становища, разпространени в медиите.

Върховният касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело № 3/2018 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Може ли да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако е изтекъл десетгодишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията?”

По повод окончателното приемане на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс и наложеното от президента вето на отделни негови разпоредби, представяме коментар на редица спорни моменти, които заслужават внимание. Материалът е подготвен от екип от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, включващ Елеонора Сергиева – съдружник в адвокатското дружество, Галин Попов – главен управляващ съдружник, и Емилиян Арнаудов – управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”.

Приятели на "Юридически барометър"