Професор Михаил Андреев
На 30 май 2018 г. се навършват 40 години от смъртта на големия български правник проф. Михаил Андреев.
Михаил Николов Андреев е роден на 9 ноември 1911 г. в семейство на учители. През 1930 г. завършва с отличие Първа мъжка гимназия, след което учи право в Юридическия факултет на Софийския университет.
След дипломирането си през 1934 г. Михаил Андреев работи като съдебен кандидат, а в периода до 1946 г. последователно е съдия във Видин, Пловдив, Пазарджик, Перник, Враца и София.
През 1946 г. е избран за извънреден доцент в Юридическия факултет на Софийския университет. Успява бързо да се утвърди на преподавателското поприще и през 1950 г. става редовен професор. Освен курсовете в Софийския университет проф. Михаил Андреев изнася лекции в Сорбоната в Париж, в Института по история на европейското право „Макс Планк” във Франкфурт на Майн, в Московския държавен университет, в университетите в Бон, Залцбург, Рим, Перуджа, Атина, Берлин и др.
Още от студентските години Михаил Андреев проявява интерес към правната наука с акцент върху историята на правото и сравнителното право. В Юридическия факултет на Софийския университет той ръководи Катедрата по теория и история на правото повече от 20 години – от 1952 г. до 1977 г., а в периода 1948-1951 г. е и заместник-декан на факултета. Научната му дейност не се ограничава до работата в Университета. Михаил Андреев е дългогодишен завеждащ секция по История на държавата и правото в Института за правни науки при БАН и на групата по История на българската държава и право в Единния център на науките за държавата и правото, сътрудник е на Института по балканистика и на института по етнография на БАН. Членува в редица български и международни научни организации: Съюза на учените в България (от 1947 г.), Съюза на юристите в България (от 1966 г.), Френското общество по история на правото (от 1958 г.), Италианското общество на романистите „Бартоло де Сасосферато” (от 1961 г.), Белгийското дружество по история на правото „Жан Боден” ( от 1967 г.) и др.
Монографиите му са посветени основно на теми от историята на държавата и правото, и на римското частно право. Сред най-значимите заглавия под авторството на проф. Михаил Андреев се открояват „Римско частно право“ (1958), „Българската държава през средновековието (Правно-исторически въпроси)” (1974), „Българското обичайно право“ (1979).
Редица негови научни публикации, свързани с римското частно право, са издавани във Франция, в Германия, в Италия, в Белгия, в Австрия, в Холандия, в Гърция, в СССР, в Чехословакия, в Полша, в Унгария и в Югославия.
Проф. Михаил Андреев е отговорен редактор и автор на студии и статии в редица издания в областта на историята на правото: изданието на Германската академия на науките от 1968 г. „Основи на правото в гръцко-римската древност”, изданието на Института по европейска история „Макс Планк” от 1976 г. „Извори и литература на новата европейска история на частното право”, белгийската поредица от 1965 г. „Въведение в историята на правото и правната етнология”.
През 1959 г. проф. Михаил Андреев е награден от Университета в Перуджа (Италия) със златен медал по повод на 6-вековния юбилей на видния юрист и професор по римско право Бартолус от Саксоферато (Bartolus de Saxoferrato – 1313-1356). Отличието му е дадено във връзка с неговия значителен принос за романистиката в Източна Европа.
Поклон, професоре! Помним те.
