Проф. Цеко Торбов

Prof. ceko torbov K2През 2019 г. се навършват 120 години от рождението на големия български юрист и философ проф. Цеко Торбов.

Цеко Николчов Торбов е роден на 15 април 1899 г. в гр. Оряхово. Началното си и почти цялото средно образование завършва в родния си град. Последния клас от средното си образование завършва в гр. Плевен.

През 1919 г. започва да следва право в Софийския университет, но остава там само за първия семестър. През 1920 г. заминава за Германия, където продължава юридическото си образование първоначално в Берлинския, а след това и в Гьотингенския университет, който завършва през 1923 г. с докторат по право. Между 1923 и 1925 г. той превежда някои от книгите на известния философ, професор и последовател на Кант – Леонард Нелсон. В резултат на активна кореспонденция между двамата през 1925 г. проф. Нелсон го назначава за свой сътрудник.

Така през 1929 г. Цеко Торбов защитава втори докторат в университета в Гьотинген, Германия – този път по философия. След завръщането си в България работи като учител по философия в Немското училище и преподавател по немски език в Италианското училище в София. Между 1939 и 1947 г. е лектор по немски език и международно право във Военната академия в София.

Цеко Торбов е последователно частен доцент в Юридическия факултет на Софийския университет, Катедра по история, теория и философия на правото (1942 г.), редовен доцент в същата катедра (1945 г.), а през 1946 г. става и професор. В периода 1947 – 1948 г. е декан на Юридическия факултет, а от 1951 до 1956 г. е и заместник-декан на Факултета. Заради кантианските му възгледи проф. Торбов получава забрана да чете лекции по любимите му философски дисциплини и по тази причина през 1948 г. се оттегля от професорската си длъжност по философия и теория на правото и остава да води часовете по немски език в Юридическия факултет.

Между 1931 и 1945 г. е секретар на Философския клуб и на Философското социологическо дружество в София. Той е член на Съюза на научните работници в България от основаването му и е член-основател на Съюза на преводачите в България. Членува още в Международното обединение за правна и социална философия и във Философското дружество на името на Кант. През 1973 г. става почетен член на старото Немско дружество на името на Кант.

Проф. Торбов е заслужил деятел на културата (1981 г.) и народен деятел на изкуството и културата (1986 г.).

Той е лауреат на Хердеровата награда на Виенския университет за превода си на „Критика на чистия разум” от Кант (1970 г.). През 1974 г. е получава златен докторат по право от Гьотингенския унивеситет.

Проф. Торбов печели първа награда за преводите си „Критика на практическия разум” (1975 г.) и на „Критика на способността за съждение” на Кант (1981 г.) от Съюза на преводачите в България.

Носител е на орден „Кирил и Методий” I ст. (1974), на „Червено знаме на труда” (1979) и на „Народна република България” (1984).

Автор е на над 20 книги, учебници и учебни помагала и на множество студии и статии.

Поклон!

Приятели на "Юридически барометър"