Професор Венелин Ганев
През 2020 г. се навършват 140 години от рождението на професор Венелин Ганев – един от най-видните български юристи, човек, оставил забележителна следа както в българския академичен живот, така и в политическата история на страната.
Венелин Йорданов Ганев е роден на 4 февруари 1880 г. в Русе. През 1898 г. завършва философия и право в Лайпциг, а 3 години по-късно става лисансие по право в Женева. Пак там, през 1901 г., получава и висше музикално образование.
След завръщането си в България през 1908 г. е избран за редовен доцент по енциклопедия и философия на правото в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (ЮФ на СУ). Венелин Ганев е последователно извънреден професор по обща теория на правото в Катедрата по философия и обща теория на правото (1913 г.), редовен професор по търговско право в Катедрата по търговско право (1918 г.), частен хоноруван доцент по търговско право (1919 г.) и хоноруван професор (1924 г.). През 1939 г. е отново редовен професор в Катедрата по търговско право. Между 1914–1915 г. и 1916–1918 г. е декан на ЮФ на СУ, а през 1915–1916 г. е заместник-декан на Факултета. Дълго време е ръководител на Катедрата по търговско право (1918–1919 г. и 1939–1948 г.).
През 1919 г. става дописен член на Българската академия на науките. През 1949 г. е изключен от академията и едва през 1991 г. е посмъртно възстановен като член-кореспондент.
Като преподавател в ЮФ на СУ между 1908 и 1948 г. Венелин Ганев чете курсове по Обща теория на правото и по Търговско право: обща част, търговски дружества, търговски сделки, търговски договори, несъстоятелност. В различни периоди изнася лекции и по Наказателно право, Гражданско съдопроизводство, Междудържавно право и Конституционно право.
Проф. Венелин Ганев е автор на 7 книги, 10 учебници и учебни помагала и на близо 70 студии и статии, сред които Лекции по обща теория на правото; Курс по обща теория на правото; Курс по търговско право; Систематичен курс по несъстоятелността, Учебник по обща теория на правото Т. 1-2 (1932–1938 г.).
Наред със своята академична дейност проф. Венелин Ганев е практикуващ юрист и обществено ангажирана личност. През 1904 г. е член е на Русенския окръжен съд, между 1905 и 1908 г. е адвокат в Русе, където е и член на Адвокатския съвет в града и автор на неговия пръв правилник. В периода 1919–1920 г. е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров. Участва в българската делегация за мирните преговори в Париж при сключването на Ньойския договор през 1919 г., а през периода 1920–1922 г. е пълномощен министър във Франция. Той е народен представител в XXI-то Обикновено народно събрание (1923–1927 г.), а между 1926–1940 г. е адвокат в Софийска адвокатска колегия. През 1924 г. основава Българската лига за правата на човека и гражданина, чиято дейност е принудителто преустановена в периода 1938–1945 г.
След промените през 1944 г. проф. Ганев става Регент на Царство България (1944–1946 г.). По-късно е арестуван, принуден е да се премести в Плевен, а по-късно е интерниран в Дряново. През 1956 г. се завръща в София, но няма възможност да се занимава с преподавателска работа. Умира на 25 март 1966 г.
Дълбок поклон!
