Академик Петко Стайнов
През 2020 г. се навършват 130 г. от рождението на видния български юрист, дипломат, политик и общественик академик Петко Стайнов.
Петко Стоянов Стайнов е роден на 19 май 1890 г. в гр. Казанлък. През 1908 г. завършва гимназия в гр. Стара Загора, след което следва правни и административни науки в Гренобъл и Париж, Франция. Завършва Парижкия университет с лисансие по право (1911 г.), а след участието си като офицер в Балканските войни защитава докторат по икономически и политически науки в същия университет (1914 г.). Специализира административни и финансови науки в Париж (1912 г.) и в Лайпциг, Германия (1913 г.).
Между 1923 и 1942 г. е последователно частен хоноруван доцент, извънреден професор (1937 г.) и редовен професор (1942 г.) в Катедрата по административно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Между 1942 и 1963 г. е ръководител на същата катедра.
В периода 1925-1939 г. Петко Стайнов преподава и в Свободния университет. През 1935 г. е избран за дописен член на БАН, а през 1942 г. и за академик. Последователно е ръководител на Секцията по държавно, административно и финансово право в Института за правни науки при БАН (1948 г.), секретар на Правно-стопанския клон (1949 г.) и на Отделението за икономически и правни науки на БАН (1949-1959 г.) През 1966 г. е избран за почетен доктор на Варшавския университет.
Основните научни интереси на академик Петко Стайнов се съсредоточават в областта на административното право, правните проблеми на водите и опазването на околната среда. В хода на преподавдателската си дейност чете курсове по Административно право (обща и специална част), Административно правосъдие и съдопроизводство, Горско и земеделско административно право в Юридическия факултет на Софийския университет, както и по Административно право в Свободния университет. Автор е на 24 книги, 15 учебници и учебни помагала и близо 130 студии и статии, много от които на немски, френски и руски език. Сред най-значимите негови произведения се открояват „Административно право“, „Административно правосъдие“ (в 2 части), „Администрация и правосъдие в Германия“ (това е и неговият хабилитационен труд), „Компетентност и народовластие“, „Чиновническо право“ (в 2 части), „Административни актове и правната система на Народна република България“, „Особени юрисдикции в областта на администрацията“, „Правни проблеми на водното стопанство в Народна република България“, „Борбата срещу замърсяването на реките в Народна република България“, „Защита на природата“.
През целия си живот академик Стайнов е оставил забележителна следа не само в академичния, но и в обществения и политическия живот в страната. В периода 1919-1920 г. е директор на печата. Народен представител е рекорден брой мандати – цели 12. Между 1923 и 1946 г. е народен представител в XXI-XXVI Обикновено народно събрание, а между 1950 и 1972 г. е депутат и в I-VI Народно събрание. Той е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Андрей Ляпчев (1930-1931 г.). и пълномощен министър в Париж, Франция (1934-1935 г.). В периода 1944-1946 г. е министър на външните работи и вероизповеданията в правителството на Кимон Георгиев.
Академик Стайнов е член на Националния съвет на ОФ (1949 г.), на Националния съвет за защита на мира, на Международния институт за публично право в Париж (1934 г.) и на Международния институт за конституционна и политическа история в Париж (1935 г.).
Той е журналист и редактор на в-к „Дума“ (1915 г.) и в-к „Мир“ (1918-1919 г.). Между 1922 и 1928 г. е редактор на в-к „Слово“. В периода 1922-1923 г. е и кореспондент на „Associated Press“ и „Manchester Guardian“.
През 1965 г. академик Стайнов е удостоен със звание Народен деятел на науката. Също така е носител на ордени: „За гражданска заслуга“ I ст. (1946 г.), „Кирил и Методий“ I ст. (1957 г.), „Народна република България“ II ст. (1959 г.) и „Георги Димитров“ (1970 г.).
Умира на 24 юли 1972 г.
Поклон!
