На 17 септември 2020 г. Народното събрание прие на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс (054-01-85) няколко месеца преди провеждането на редовни парламентарни избори. Поредната промяна в изборното законодателство в частта, касаеща машинното гласуване, e повод да припомним историята на правната уредба на този начин за гласуване. За съжаление, проследяването ѝ илюстрира непоследователността на законодателя и отстъплението от принципни постановки, които самият той е декларирал.

До момента 2018 година се оказва, деликатно казано, динамична за Търговския регистър (ТР) на няколко основания.

Ще започна с това, че в края на 2017 г. чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (Обн., ДВ, бр. 102 от 22 декември 2017 г.) бяха гласувани промени в Търговския закон (ТЗ). Това се случи въпреки изложените по предложените промени множество негативни становища, в т.ч. и на Консултативния съвет по законодателство.

През месец юли 2016 г. 43-то Народно събрание прие промени в Закона за държавния служител (ЗДСл), с които се въведоха по-строги критерии за заемане на длъжности в администрацията, засили се конкурсното начало и се създадоха повече гаранции за стриктното придържане към него при назначаването на държавна служба. Съгласно правилата на ЗДСл отпреди изменението конкурсът се провеждаше от конкурсна комисия от съответната администрация.

През последните дни особено силен обществен и медиен отзвук получи новината за задържането на българския гражданин Желяз Андреев по искане на Съединените американски щати, последвано и от искане за задържането на още няколко български граждани, заподозрени в извършването на престъпления, свързани с нарушение на ембаргото за Сирия. Обяснено беше, че искането за задържане ще бъде последвано и от искане за екстрадиция в САЩ.

Законът за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ, бр. 95 от 28 ноември 2017 г.) предизвика интерес от две различни гледни точки. На първо място със ЗИДЗКФН се промени редът за определяне на възнаграждения на председателя и другите членове на Комисията по финансов надзор. Преди изменението председателят на Комисията получаваше основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание, а възнаграждението на останалите членове на Комисията бе обвързано с това на председателя.

На 18 януари 2018 г. Народното събрание прие на второ четене нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) (ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г.). С приближаването на момента, от който той ще започне да се прилага (30.03.2018 г.), бихме искали да обърнем внимание на една част от него – разпоредбите, които създават нов вид охранителна дейност, а именно охрана на урбанизирана територия.

След няколкогодишна работа по различни варианти на антикорупционен закон на 19 януари 2018 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. По време на процедурата по неговото приемане се провеждаха дебати, изказаха се експерти в различни области, всички парламентарни групи (къде активно, къде свенливо) изразиха позиции, коментираха го редица институции, очаквано се възбуди и неправителственият сектор. Извън фокуса на дискусиите обаче остана един дребен детайл, който при стриктно прилагане на вече приетия закон би могъл да създаде неочаквани проблеми.