Андрей Георгиев

Изразената в статията позиция е лична и в никакъв случай не обвързва нито Софийския градски съд, нито съдебната власт като цяло.

В последните седмици в българските медии кипи дебат, наситен с апокалиптично-хулителни заглавия, все въртящи се около една и съща тема – обезщетенията при смърт вследствие на пътни инциденти. Целокупното онлайн общество вече имаше множество поводи да се изкаже по проблема, като (естествено!) позициите са в двете крайности. Вече се заговори и за необходимостта от обществен дебат. Такъв наистина е необходим, но освен шумен и широкообхватен, трябва да е обоснован и професионален. Поради това е редно да бъдат изяснени някои въпроси, по които се спекулира, както и да се оборят някои крайни становища, разпространени в медиите.

Може да Ви звучи странно, че ще започна представянето си в тази нова правна страница в интернет с коментар на един незначителен нормотворчески феномен. Съществуването на този феномен обаче е много показателно за начина на разсъждение на българския нормотворец в периода от интензивното проникване на правото на Европейския съюз у нас (някъде около 2005 г.) досега. Но преди да опиша конкретния случай, ще започна малко по-отдалеч. Правната система, както учат в университета, е идеална система – в нея е важно не само какви нещата са, но и какви могат да бъдат. В това се крие и ужасяващата сила на правото, което би могло да забрани всяко, дори и най-есетственото човешко поведение. Такава правна система е напълно възможна, но тя би била напълно лишена от обещствената си функция, която е призвана да изпълнява – да регулира съществуващите сред хората отношения по разумен начин. Именно затова фактическото, както казва проф. Живко Сталев, има „нормативна сила“.

Приятели на "Юридически барометър"