На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 9 септември 2021 г., представям своето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 18/2021 г. за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. на Президента в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд (КС) от 29 април 2021 г. представям своето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 6/2021 г. за даване на задължително тълкуване на чл. 6, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Конституцията, във връзка с отговор на следния въпрос:

Как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол?

Целия текст можете да прочетете тук.

1. Въведение

    Заглавието на този текст може да се стори на някого претенциозно, а на друг – объркващо. И в двата случая то изисква обяснение. Един от най-забележителните изследователи на религиите през последните сто години Мирча Елиаде, говори за трудността да се изведе общо определение за религиозното. Според него мисленето на религията е свързано със собствен социален опит и със специфични духовни преживявания и по тази причина е трудно да се стигне до общо разбиране за нея. Елиаде все пак приема определена отправна точка: очертаването на понятието за религия минава през разграничението между двойката понятия сакрално (свещено) и профанно^[1]. 

Сегашната ситуация с Covid-19 постави много въпроси от различно естество. Част от тях се задават постоянно и открито. Например какво да правим или да не правим, за да избегнем заразяване, измислиха ли вече хапче, добре ли е в крайна сметка да се правят масови тестове или не е добре. Други въпроси се обсъждат главно в приятелски (вече виртуален кръг). Например след като по статистически данни по време на карантината общият брой на смъртните случаи в София (където са 2/3 от заразените с новия вирус) на месечна база спрямо миналата година е намалял вместо да се увеличи, дали пък да не обявим извънредното положение за постоянно. Друг пример – след като през последните години годишно у нас 600 души загиват от пътно-транспортни произшествия, дали да не забраним и движението на автомобили. Както и цяла друга група въпроси, засягащи действителния капацитет на българската здравна система (това, нека да подчертая, няма никакво отношение към факта, че българските медици и фармацевти добросъвестното, професионално и всеотдайно изпълняват задълженията си).

Всичко това са, разбира се, мисли, породени (надявам се) от моята социална изолация. Пък и кой съм аз, че да задавам такива въпроси? Нито съм лекар, нито статистик, нито даже финансист като министъра на здравеопазването.

Така че прибирам се в моя ограничен свят на юрист, за да се занимая с някой по-обикновен въпрос, като например каква е юридическата валидност на заповедта на министъра на здравеопазването, уреждаща задължението за носене на предпазни маски.

Досега се въздържах от юридически коментар, защото си казвах, че в остри социални ситуации е простено някой да не е докрай юридически прецизен, стига целите му да са благородни и резултатът – обществено полезен. През последните дни (да се чуди човек защо) вече не си казвам така и в резултат на това неказване написах този текст.

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определения на Конституционния съд (КС) от 9 май 2019 г. и от 17 септември 2019 г. представям своето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 5/2019 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, за тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията по въпроса: ,,Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?”, заедно с присъединеното за съвместно разглеждане и решаване Конституционно дело № 12/2019 г., образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията във връзка с отговор на въпросите: 1. „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията?”; 2. „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен акт – решение на Народното събрание или указ на президента?”; 3. „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?”

Представямe на Вашето внимание статията на проф. Даниел Вълчев „Правото и границите във времето”. Тя е публикувана в книгата „Право и граници” – сборник, съдържащ докладите, изнесени на проведената през 2018 година научна конференция, организирана от Катедрата по Теория и история на държавата и правото в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

В статията си проф. Вълчев защитава три тези. Първата е, че правото активно въздейства върху границите, като ги формализира, отнемайки тяхната еластичност и условност. Втората теза е, че правото официализира определена математическа система за измерване на времето (т.е. за измерване на повторяеми движения). И третата теза – че правото само донякъде се съобразява с установената от самото него система за измерване на времето и създава основания за отклоняване от нея винаги когато прецени за нужно.

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 3 юли 2018 г. представям моето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 11/2018 г. за установяване на противоконституционност на §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ПЗР на ЗИД на ЗБН) в частта му, с която се определя 20.06.2018 г. като начална дата, от която се прилагат чл. 59, ал. 5 и ал. 6 от ЗБН.

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 20 март 2018 г. представям моето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 3/2018 г. за произнасяне за съответствие на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие с Конституцията на Република България преди ратификацията й.