Legalbarometer.bg - Юридически барометър - Статии с етикет: съдебна власт

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) постанови Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. То е образувано поради противоречива практика на съдебни състави на ВКС по въпроса: „При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума?“.

Върховният касационен съд (ВКС), г.к., IV г.о. в производство е по реда на чл. 290 ГПК се произнесе с Решение № 67/23.06.2022 г. по гр. д. № 1297 по описа за 2018 г., по което касационното обжалване е допуснато за проверка за противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот се разваля се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 22 март 2022 г. представям своето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 3/2022 г. за установяване на противоконституционност на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, обнародван в ДВ, бр. 103 от 04.12.2020 г.

С Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 11.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2021 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че:

За да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни).

Тълкувателното дело е образувано поради констатирана противоречива практика на ВКС по въпроса: „Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?“.

Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на §5 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 2020 г.). Нормата, предмет на искането, е във връзка с изменения в чл. 62 от Семейния кодекс (СК), който урежда исковете за оспорване на бащинството. Съгласно ал. 1 в редакцията след изменението съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. А създадената с посочения Закон за изменение и допълнение на СК нова ал. 5 гласи, че трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. Въпросните изменения в СК съгласно мотивите на вносителите имат за цел да приведат българското законодателство с изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и с препоръките, дадени в редица решения на Европейския съд по правата на човека.

Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 2/2022 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) по въпроса: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен или въззивен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд?

Конституционният съд (КС) се произнесе с тълкувателно решение по конституционно дело № 17 от 2021 г., образувано по искане на Министерския съвет на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България в отговор на въпроса: „B пpaвoмoщиятa нa миниcтъpa нa пpaвocъдиeтo пo чл. 130в, т. 3 oт Koнcтитyциятa вĸлючвa ли ce възмoжнocттa дa пpaви пpeдлoжeниe зa пpeдcpoчнo ocвoбoждaвaнe oт длъжнocт нa пpeдceдaтeлитe нa двeтe въpxoвни cъдилищa и нa глaвния пpoĸypop в xипoтeзaтa нa тeжĸo нapyшeниe или cиcтeмнo нeизпълнeниe нa cлyжeбнитe зaдължeния, ĸaĸтo и дeйcтвия, ĸoитo вoдят дo ypoнвaнe нa пpecтижa нa cъдeбнaтa влacт?

Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) постанови Тълкувателно решение № 1 от 24 януари 2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2018 г., с което се обявяват за загубили сила изцяло или отчасти 42 постановления на Пленума на Върховния съд от периода 1953 – 1994 г.

С Тълкувателно решение № 5/2019 г. по Тълкувателно дело № 5/2019 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че:

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.

С 20 гласа „За“ и без нито един против Пленумът за Висшия съдебен съвет прие решение за избор на съдия Галина Захарова за председател на Върховния касационен съд (ВКС).

Галина Захарова е завършила „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1988 г. и е с повече от 33 години съдийски стаж.

Приятели на "Юридически барометър"