С Решение № 18/25.08.2020 г. по гр. дело № 3323/2019 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), Второ отделение на Гражданска колегия, даде отговор на следните определени за значими въпроси на материалното право:

1. „При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътнотранспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач?“;

2. „Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“.

С Решение № 12/30.07.2020 г. Конституционният съд (КС) реши конституционно дело № 1/2020 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията на Република България (КРБ).

С Решение № 76/22.07.2020 г. по търговско дело № 1011 по описа за 2019 г. състав на Върховният касационен съд (ВКС), Търговска колегия, Първо отделение, даде отговор на въпроса възможно ли е нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право.

С Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 13.07.2020 г. по Тълкувателно дело № 2/2018 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

1. Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

2. Спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.

Вече над 10 години екипът на Юридически барометър наблюдава, анализира и оценява състоянието и развитието на правния ред в България (всички публикувани до момента 19 броя на изследването можете да намерите тук).

Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 3/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС по следния въпрос:

„По предявен по реда на чл. 108 от Закона за собствеността иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота?“

С Решение № 85/08.06.2020 г. по гр. д. № 3317 по описа за 2019 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), Четвърто гражданско отделение, с председател съдия Бойка Стоилова и членове съдия Велислав Павков и съдия Ерик Василев отговори на въпроса кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца.

С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 04.06.2020 г. по Тълкувателно дело № 1/2018 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) прие, че срокът за извършване на проверка и събиране на доказателства за установяване на произхода на имущество, за което има данни, че е придобито от престъпна дейност от страна на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията) е инструктивен и изтичането му не е процесуална пречка за образуване на производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. За вредите на частноправните субекти от неспазения срок държавата дължи обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ.

Препечатваме интервюто на проф. Даниел Вълчев пред журналиста от „Дневник“ Петя Владимирова по повод Решение № 3/2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд. Припомняме, че диспозитивът на Решението гласи:

„1. Обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.

2. По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.

3. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.”

Сегашната ситуация с Covid-19 постави много въпроси от различно естество. Част от тях се задават постоянно и открито. Например какво да правим или да не правим, за да избегнем заразяване, измислиха ли вече хапче, добре ли е в крайна сметка да се правят масови тестове или не е добре. Други въпроси се обсъждат главно в приятелски (вече виртуален кръг). Например след като по статистически данни по време на карантината общият брой на смъртните случаи в София (където са 2/3 от заразените с новия вирус) на месечна база спрямо миналата година е намалял вместо да се увеличи, дали пък да не обявим извънредното положение за постоянно. Друг пример – след като през последните години годишно у нас 600 души загиват от пътно-транспортни произшествия, дали да не забраним и движението на автомобили. Както и цяла друга група въпроси, засягащи действителния капацитет на българската здравна система (това, нека да подчертая, няма никакво отношение към факта, че българските медици и фармацевти добросъвестното, професионално и всеотдайно изпълняват задълженията си).

Всичко това са, разбира се, мисли, породени (надявам се) от моята социална изолация. Пък и кой съм аз, че да задавам такива въпроси? Нито съм лекар, нито статистик, нито даже финансист като министъра на здравеопазването.

Така че прибирам се в моя ограничен свят на юрист, за да се занимая с някой по-обикновен въпрос, като например каква е юридическата валидност на заповедта на министъра на здравеопазването, уреждаща задължението за носене на предпазни маски.

Досега се въздържах от юридически коментар, защото си казвах, че в остри социални ситуации е простено някой да не е докрай юридически прецизен, стига целите му да са благородни и резултатът – обществено полезен. През последните дни (да се чуди човек защо) вече не си казвам така и в резултат на това неказване написах този текст.