Вече няколко години се обсъжда необходимостта от приемане на нов закон, уреждащ материята за „детско правораздаване”, който да замени действащия от 1958 г. Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. По време на пълномощията на 43-то Народно събрание работна група от Министерството на правосъдието (МП) изготви проект на закон, който обаче не беше приет поради предсрочното прекратяване на мандата на парламента.
На 21 юни 2018 г. Народното събрание започна гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.). Освен коментираните вече от екипа на Юридически барометър изменения, свързани с електронното правосъдие, внимание заслужава и предложението за увеличаване на размера на съдебните такси за касационно обжалване, което предизвика голям обществен отзвук.
На 6 юни 2018 г. – повече от година след внасянето му в Народното събрание (НС), Комисията по правни въпроси започна разглеждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.).
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс е един от първите законопроекти, внесени в 44-то Народно събрание. Законопроектът е внушителен по обем и със своите 158 параграфа си поставя амбициозната задача да усъвършенства административното правораздаване, като направи и необходимите промени, които е разкрило повече от десетгодишното прилагане на Кодекса.
През месец юли 2016 г. 43-то Народно събрание прие промени в Закона за държавния служител (ЗДСл), с които се въведоха по-строги критерии за заемане на длъжности в администрацията, засили се конкурсното начало и се създадоха повече гаранции за стриктното придържане към него при назначаването на държавна служба. Съгласно правилата на ЗДСл отпреди изменението конкурсът се провеждаше от конкурсна комисия от съответната администрация.
Законът за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор (Обн., ДВ, бр. 95 от 28 ноември 2017 г.) предизвика интерес от две различни гледни точки. На първо място със ЗИДЗКФН се промени редът за определяне на възнаграждения на председателя и другите членове на Комисията по финансов надзор. Преди изменението председателят на Комисията получаваше основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание, а възнаграждението на останалите членове на Комисията бе обвързано с това на председателя.
На 27 март 2018 г. Конституционният съд постанови решение по конституционно дело № 10/2017 г., с което отхвърли искането на пленума на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност и на несъответствие с чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на чл. 127, ал. 1, предложения предпоследно и последно от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и искането на пленума на Върховния касационен съд (ВКС) и на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за установяване на противоконституционност на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК.
През последните седмици порочна слава придоби внесеният от Министерския съвет на 19 декември 2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (702-01-55/19.12.2017). Силно отрицателно по него се изказаха както авторитетни преподаватели по наказателно право, така и практикуващи юристи. Критични становища са постъпили в Народното събрание от Върховния касационен съд и от Висшия адвокатски съвет. Вероятно заради шумния обществен отзвук Народното събрание обяви, че спира работата по законопроекта с оглед провеждане на по-продължително обсъждане (защо това обсъждане не е направено предварително, е въпрос, който за съжаление все по-малко буди учудване).
На 18 януари 2018 г. Народното събрание прие на второ четене нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) (ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 г.). С приближаването на момента, от който той ще започне да се прилага (30.03.2018 г.), бихме искали да обърнем внимание на една част от него – разпоредбите, които създават нов вид охранителна дейност, а именно охрана на урбанизирана територия.
В закрито заседание, проведено на 13 март 2018 г., Конституционният съд разгледа конституционно дело № 14/2017 г., докладвано от съдията Румен Ненков, и постанови решение, с което отхвърли искането на 66 народни представители от 44. Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 6, ал. 1, Раздел ІІ, т. 1.2 „Субсидии и други трансфери“ от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 година (обн., ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.).
Може да Ви звучи странно, че ще започна представянето си в тази нова правна страница в интернет с коментар на един незначителен нормотворчески феномен. Съществуването на този феномен обаче е много показателно за начина на разсъждение на българския нормотворец в периода от интензивното проникване на правото на Европейския съюз у нас (някъде около 2005 г.) досега. Но преди да опиша конкретния случай, ще започна малко по-отдалеч. Правната система, както учат в университета, е идеална система – в нея е важно не само какви нещата са, но и какви могат да бъдат. В това се крие и ужасяващата сила на правото, което би могло да забрани всяко, дори и най-есетственото човешко поведение. Такава правна система е напълно възможна, но тя би била напълно лишена от обещствената си функция, която е призвана да изпълнява – да регулира съществуващите сред хората отношения по разумен начин. Именно затова фактическото, както казва проф. Живко Сталев, има „нормативна сила“.
