Юридически барометър стартира нова рубрика

БРЕКЗИТ И ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

През май 2019 г. ще се проведат избори за Европейски парламент (ЕП). Те са деветите поред от 1979 г. насам, когато се установява пряка и всеобща избираемост на членовете на ЕП. Мандатът им е пет години и изборите се провеждат в края на петгодишния срок.

Определените за изборите през 2019 г. дати са 23-26 май. Те са приети с решение на Съвета на Европейския съюз (Съвета) след съгласуване с ЕП. Принципът за определяне на изборните дати е въведен с Акта за избиране на членове на Европейския парламент чрез преки и всеобщи избори от 20 септември 1976 г., изменен с Решение на Съвета на ЕС 2002/772/ЕО, Евратом (Акта от 1976 г.). Съгласно тази нормативна уредба за всички държави членки се определя един и същи период за провеждане на изборите, който започва в четвъртък сутринта и приключва в неделя вечерта. Всяка държава избира сама конкретен ден в рамките на този период.

Датите на първите преки и всеобщи избори за ЕП са определени от Съвета. Те са проведени в периода 7-10 юни 1979 г. Съгласно уредбата, дадена в Акта от 1976 г., следващите избори се провеждат в съответния период на последната година от петгодишния мандат.

През 2014 г. този период съвпада с честването на християнски празници в някои държави членки. По този повод са определени други дати за изборите – 22-25 май. Следвайки правилото последващите избори да се организират в същия календарен период като предходните, Съветът приема решение изборите през 2019 г. да се проведат на 23-26 май (четвъртък-неделя).

Те се очертава да съвпаднат със събитие от особена важност – излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз (ЕС), което ще окаже влияние върху състава на ЕП.

Европейският парламент е колективен орган, чийто състав към момента е 751 души – 750 евродепутати, представляващи държавите членки, и настоящият председател Антонио Таяни.

Активното и пасивното избирателно право за участие в изборите за ЕП са нормативно уредени в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Член 22 ДФЕС гласи, че всеки гражданин на ЕС, пребиваващ в държава членка, има право да избира и да бъде избиран в изборите за Европейски парламент в държавата членка, където пребивава. С Директива 93/109/ЕО на Съвета се определят условията и редът, при които гражданите на ЕС, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, могат да упражнят там пасивното и активното избирателно право в изборите за ЕП.

Изискване към националните структури, организиращи провеждането на изборите, е те да се основават на пропорционалното представителство и да използват или системата на листите, или системата на един прехвърляем глас (Акта от 1976г.).

Условие за заемането на позицията евродепутат е кандидатът да не е член на националното правителство, както и на редица други органи и институции, посочени в член 7 от Акта от 1976 r.

Въпреки установените общи правила за провеждането на изборите за ЕП се прилагат и разпоредбите на националните законодателства.

Определянето на броя евродепутати за всяка отделна държава се извършва на принципа на прогресивно намаляващата пропорционалност (регресивна пропорционалност), съгласно който държава с по-многобройно население следва да разполага с повече места в ЕП, отколкото държава с по-малобройно население (Решение 2013/312/ЕС). Нормативно установени са минимум и максимум на броя евродепутати за една държава – съответно 6 и 96.

Съгласно този принцип за България са определени 17 места. Към нормативно установения минимум от 6-ма евродепутати от конкретна държава се числят Естония, Кипър, Люксембург, Малта, а първо място, с най-много представители, съответстващи на максимума от 96 души, заема Германия. Обединеното кралство е сред държавите с повече представители – 73 евродепутати.

Скоро обаче Великобритания ще загуби мястото си в подредбата, следвайки стъпките по реализирането на решението си да напусне ЕС. То е взето с мнозинство от 51,9 % от гласувалите на проведения през юни 2016 г. референдум. Официалната нотификация на Обединеното кралство, основана на чл. 50 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) е получена от Европейския съвет на 29 март 2017 г., с което се поставя началото на преговорите по изготвяне на споразумение за напускане. Водещ принцип при преговорите между ЕС и първата държава, позоваваща се на чл. 50 ДЕС, е “nothing is agreed until everything is agreed”(не е постигнато споразумение по нищо, докато няма съгласие по всичко). Споразумението следва да даде отговор на множеството въпроси, които до момента на напускането на Великобритания се решават от изградената в сътрудничество с другите държави членки нормативна основа. Сред тях особена важност за гражданите имат: положението на гражданите на ЕС, които вече живеят в Обединеното кралство, както и на граждани на Обединеното кралство, които живеят в държава членка на ЕС; продължаването на линията на сътрудничество между Великобритания и ЕС в борбата срещу тероризма; изграждане на нови партньорски отношения между напускащата държава и ЕС и др.

Съгласно чл. 50 ДЕС напускащата държава прекратява членството си в момента на влизане на споразумението в сила. Важността на съставянето на този акт се подчертава и от хипотезата, закрепена в чл. 50, ал. 3 ДЕС, че при липса на споразумение членството на съответната държава се прекратява автоматично с изтичането на две години от нотификацията за напускане, отправена до Европейския съвет. Като смекчаващо обстоятелство е предвидена възможността за постигане на съгласие между Европейския съвет и засегнатата държава членка относно продължаване на този срок.

В конкретната хипотеза непостигането на съгласие би означавало, че членството на Обединеното кралство ще се счита прекратено от 29 март 2019 г. Два месеца по-късно ще бъдат проведени избори за Европейски парламент, в които при така стеклите се обстоятелства Великобритания не би следвало да участва. Овакантяването на 73-те места в ЕП ще доведе до промени в състава на Парламента.

По този повод Европейският съвет приема решение за преразпределянето на местата в ЕП. Първоначално е предложено част от освободените позиции да бъдат запазени в резерв за членовете на ЕП, представляващи общоевропейски избирателни райони и избрани от транснационални листи, но предложението е отхвърлено от Парламента в неговата резолюция от 7 февруари 2018 r. Европейският съвет приема ново разпределение на броя евродепутати, полагащи се на всяка държава членка.

Разпределянето на 73. депутатски места на Великобритания се извършва при прилагане на принципа на регресивна пропорционалност, както следва: 46 места се освобождават и ще се използват при разширяване на ЕС, а 27 от местата ще бъдат разпределени между Франция (+5), Испания (+5), Италия (+3), Холандия (+3), Ирландия (+2), Швеция (+1), Австрия (+1), Дания (+1), Финландия (+1), Хърватия (+1), Естония (+1), Полша (+1), Румъния (+1), Словакия (+1). Никоя държава членка няма да остане с по-малко места в ЕП в сравнение с настоящия му състав. Общият брой на евродепутатите за периода 2019-2024 ще бъде 705.

Въпреки прогнозите относно бъдещия състав на ЕП следва да се отчита и безпрецедентният характер на Брекзит, който предполага определена неизвестност в развитието му като процес. Съвсем възможно е реализиране на хипотезата, в която Великобритания и ЕС на основания чл. 50, ал. 3 ДЕС постигат съгласие за продължаване на срока за изготвяне на споразумение. В такъв случай Обединеното кралство ще продължи да е пълноправен член на ЕС и вероятно ще се ползва от правото си да бъде представлявано от депутати в ЕП. Предстои да видим.