ВКС с ново преюдициално запитване до СЕС

Състав на Върховния касационен съд (ВКС) спря производство по гражданско дело и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса „Следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл. 3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи първи и втори на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници?

Производството пред първоинстанционния съд (Софийски градски съд) е образувано по искова молба на търговско дружество – производител на енергия от възобновяеми източници, срещу държавата за връщане на събрани такси в периода януари – август 2014 г. на основание приетите от Народното събрание със Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. норми на чл. 35а – 35б и чл. 73 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). С тях се въвежда такса за производство в размер на 20 процента от стойността на произведената енергия. Ищецът изтъква, че цитираните разпоредби са обявени за противоконституционни с Решение № 13/31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. на Конституционния съд (КС). Според конституционните съдии с тази такса законодателят въвежда задължение за производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия за безвъзмездно плащане, срещу което не получават никаква услуга. КС установява също и нарушения на свободата на стопанска инициатива и принципа на равенство, тъй като само производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени заплащат таксата по чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ.

Софийски градски съд (СГС) отхвърля предявения иск. Решението на СГС е потвърдено от Софийския апелативен съд (САС). Основният аргумент и на двете инстанции е, че решението на Конституционния съд има действие занапред и до постановяването му таксата е събирана на основание, което не е отпаднало за вече приключилите правоотношения.

За да аргументират спирането на производството за отправяне на преюдициално запитване, върховните съдии посочват, че в рамките на компетентността си Конституционният съд е разгледал само противоречието на посочената такса с Конституцията, а не и с приложимите норми на правото на ЕС. В мотивите на определението е посочено също, че „В настоящия случай съставът на ВКС трябва да разреши въпроса дали налагането на таксата по чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници не представлява нарушение на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, на свободата на стопанска инициатива по смисъла на чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, които са закрепени в правото на Съюза. Ако събирането на тази такса е станало в нарушение на правото на ЕС, държавата дължи връщането и на извъндоговорно основание, без значение от кой момент поражда действие решението на Конституционния съд на Република България. Затова съставът на ВКС служебно отправя настоящото преюдициално запитване.

С пълния текст на Определение № 405/25.10.2019 г. на ВКС, Трето отделение на Гражданската колегия можете да се запознаете тук.

 

Източник: vks.bg

Приятели на "Юридически барометър"