Ново тълкувателно дело по въпроси за прихващането на задължения

Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 2/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпросите:

1. При произнасяне на съда (с уважаване, съответно отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска?

2. При уважаване на възражението в хипотезата на т. 1 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?

И второто тълкувателното дело пред ВКС за 2020 г. е образувано по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет г-жа Ралица Негенцова. В него е посочено, че са налице противоречиви решения на ВКС по поставения въпроси.

Според част от съдебните състави (Решение № 229/21.03.2005 г. по т. д. № 494/2004 г. по описа на ВКС, Второ ТО; Решение № 707/13.07.2011 г. по гр. д. № 1787/2009 г. по описа на ВКС, Трето ГО) „съгласно чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.), формираната с влязлото в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение”. Нов процес относно разликата според тези състави е недопустим.

Друга част от съдебните състави не споделят становището, че за дължимостта на остатъка от вземането на ответника е създадена сила на пресъдено нещо и той не може да бъде пререшаван (Определение № 665/30.07.2015 г. по т. д. № 2749/2014 г. по описа на ВКС, Първо ТО). Според тях спорът се развива в съотношение главно – евентуално вземане (евентуално е това, което е заявено за прихващане). В случай че първоначалното вземане е основателно, съдът пристъпва към преценка на евентуалното и при основателност и на насрещното вземане постановява прихващане. Тази обусловеност на евентуалното вземане не е само по отношение основателността, а и по отношение размера на главното вземане. Тези съдебни състави отричат становището, че предявеното насрещно вземане във всички случаи е цялото съществуващо вземане на ответника дори и то да надвишава по размер първоначалното и приемат, че разликата до пълния размер на вземането, с част от което е извършено прихващане, може да е предмет на самостоятелен процес.

Решението на ВКС се очаква с интерес, тъй като то ще бъде от голямо значение за гражданския и за търговския оборот.

Източник: www.vks.bg

Приятели на "Юридически барометър"