ВКС с ново тълкувателно решение

С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 04.06.2020 г. по Тълкувателно дело № 1/2018 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) прие, че срокът за извършване на проверка и събиране на доказателства за установяване на произхода на имущество, за което има данни, че е придобито от престъпна дейност от страна на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията) е инструктивен и изтичането му не е процесуална пречка за образуване на производство пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. За вредите на частноправните субекти от неспазения срок държавата дължи обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ.

Съгласно диспозитива на решението „изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок“.

Тълкувателното дело е образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 25.07.2018 г. по предложение на състав на ВКС за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос:

„Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок”?

По така поставения въпрос е констатирана противоречива практика на състави на ВКС. Според едното становище неспазеният срок по чл. 15 ал. 2 от Закон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност/отм./ /ЗОПДИППД (отм.)/ не е абсолютна процесуална пречка за възникване на правото на иск на Kомисията. Tези съдебни състави приемат, че срокът е инструктивен, а за причинените вреди от неспазването му държавата дължи обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ.

Противоположното становище е, че срокът е преклузивен и когато в рамките му Комисията не е взела решение за предявяване на иск по чл. 28 ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), то не само проверката, а и производството по ЗОПДИППД (отм.) като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда. Правомощията на Комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани, преклудирано е и материалното право на държавата за отнемане на имущество на лицето.

ОСГК на ВКС приема за правилно първото становище. В мотивите на решението се отбелязва, че влизането в сила на присъдата на наказателния съд е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск за отнемане на незаконно придобито имущество и че това е началният момент за подаване на иска пред съда. Според върховните съдии „Срокът за проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) е инструктивен, тъй като с неговото изтичане не се погасява правото на комисията да предяви искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), напротив, самият закон допуска това да се извърши след изтичането на срока за проверката. Обратното би означавало да се погаси едно право, което все още не е възникнало, предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка.“

Върховните съдии сочат също, че проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) започва с акт на директора на териториалната дирекция, продължава в рамките на една година и може да се удължи еднократно, за срок от шест месеца. Тя има за цел да провери имущественото състояние на проверяваното лице, както и това на свързаните с него лица, наличието на данни за придобито имущество от престъпна дейност, произхода на имуществото и да събере доказателства за горните обстоятелства. Проверката завършва с доклад с предложение за прекратяване или за образуване на производство, който се представя в едномесечен срок от приключването й, като Комисията може да върне преписката за събиране на нови доказателства (чл. 37, ал. 5, пр. второ от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 116, ал. 5 от ЗПКОНПИ). ОСГК на ВКС приема, че предвидената законова възможност за извършване на нови действия след изтичане на срока води до извод, че този срок е инструктивен, а не преклузивен. „Сроковете за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не са крайни, след тяхното изтичане могат да се извършват нови действия по проверката, същите могат да се продължават по преценка на административния орган, като в цитираните по-горе закони не се предвижда изрично прекратяване на проверката и на производството след тяхното изтичане, поради което следва изводът, че същите са инструктивни.“

Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от седем върховни съдии.

С цялото решение можете да се запознаете тук.

 

Източник: vks.bg

Приятели на "Юридически барометър"