При какви обстоятелства следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо непълнолетни?

С Решение № 85/08.06.2020 г. по гр. д. № 3317 по описа за 2019 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), Четвърто гражданско отделение, с председател съдия Бойка Стоилова и членове съдия Велислав Павков и съдия Ерик Василев отговори на въпроса кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца.

Върховните съдии подчертават, че отговор на обусловилия допускането на касационно обжалване въпрос се съдържа в Решение № 437 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 1145/2011 г. на ВКС, IV г. о., които изводи те изцяло споделят. В решението е прието, че мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на детето, за който съдът следи служебно. Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане като зрели личности, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител. Когато по време на фактическата раздяла по съгласие на родителите или по обективни причини децата са отглеждани продължително време при единия родител, в техен интерес е те да продължат да бъдат отглеждани от същия родител, ако той разполага с необходимите качества и условия за това. Съдиите допълват, че най-важното сред личните качества на родителя е да признава и зачита интереса на децата да имат пълноценни отношения с другия родител. Възрастта на децата също има значение. Когато тя е твърде ниска, те имат нужда от ежедневна майчина грижа и ласка. Важен показател е дали децата се чувстват добре при условията, при които са отглеждани след фактическата раздяла. Особено когато отношенията между родителите са нетърпими, една нова промяна в начина на отглеждането на децата във всеки случай би се отразила неблагоприятно върху и без това натоварената им психика.

Съдебният състав счита, че тези изводи доразвиват разясненията в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, което е актуално и при действието на Семейния кодекс от 2009 г. и според което съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт с родителя, при когото децата не живеят постоянно.

Според върховните съдии в допълнение към гореизложеното следва да се посочи, че обстоятелствата, при които съдът може да измени постановените по-рано мерки или фактически установените отношения с детето, като определи нови мерки при упражняване на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, е необходимо да засягат интереса на детето по такъв начин, който рефлектира непосредствено върху неговото здраве, обичайна семейна среда или социалното му обкръжение (напр. проблеми при общуването с единия родител и новото му семейство, агресивно поведение на другия родител или негативни реакции за семейната и социална среда, в която живее детето). В решението изрично се подчертава, че когато промяната в живота на единия родител е настъпила единствено в битовите условия, при които той живее, но без да се подобрява установеният режим на децата, в техен интерес е обичайната семейна среда и обкръжение да бъдат запазени, ако този родител притежава и необходимите качества да полага нужните грижи и не препятства личните отношения с другия родител, в съответствие с изискванията за отговорно родителско поведение.

Приятели на "Юридически барометър"