Ново тълкувателно дело по въпрос за съсобствеността

Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 3/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС по следния въпрос:

„По предявен по реда на чл. 108 от Закона за собствеността иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота?“

Делото е образувано, след като с определение по гр. д. № 4773/2019 г. състав на І гр. отделение на ВКС, на основание чл. 292 от Гражданския процесуален кодекс, е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС.

В решението по гр. д. № 643/2009 г. състав на ІV гр. отделение на ВКС приема, че собственикът на част от имот не може да претендира владението нито държането от собственика на другата част от имота. Неговият ревандикационен иск ще бъде основателен в установителната част и изцяло неоснователен в осъдителната, тъй като другият съсобственик също има правата по чл. 31, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС). По отношение на другите съсобственици собственикът на част от имот може да иска само разпределение на ползването съгласно чл. 32 от ЗС.

Според други съдебни състави (решение по гр. д. № 1299/2010 г. на тричленен състав на І гр. отделение на ВКС, решенията по гр. д. № 1179/2010 г. на І гр. отделение и по гр. д. № 238/2009 г. на ІІ гр. отделение) съсобственик може да търси защита чрез иска по чл. 108 от ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изложени са съображения, че исковете по чл. 32, ал. 1, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 от ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част – с първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността, но нито един от тези три иска не може да замести защитата, която дава искът по чл. 108 от ЗС, а именно предаване владението върху идеална част. Разрешение на поставения въпрос в същия смисъл е дадено и в решенията по гр. д. № 1179/2010 г. на І гр. отделение и по гр. д. № 238/2009 г. на ІІ гр. отделение.

В решението по гр. д. № 3560/2016 г. на І гр. отделение пък е прието, че искът за ревандикация може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно правата си. И само когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза е прието, че търсената с иска по чл. 108 от ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 от ЗС.

Припомняме, че съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

С Определение № 33/21.04.2020 г. по гр. д. № 4773/2019 г. състав на І гр. отделение на ВКС можете да се запознаете тук.

 

Източник: www.vks.bg

Приятели на "Юридически барометър"