Ново тълкувателно решение по въпроси, свързани с производството по несъстоятелност

С Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 13.07.2020 г. по Тълкувателно дело № 2/2018 г. Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

1. Когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

2. Спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.

Тълкувателното дело е образувано поради констатирана противоречива практика по въпросите: „Погасяват ли се по чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията?“ и „Какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ?“

Първият въпрос касае хипотеза, при която производството по несъстоятелност се прекратява, тъй като наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски по делото. Състави на ВКС застъпват различни позиции за това дали в тази хипотеза непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват или не.

В тълкувателното решение се посочва, че неосъществяването на фазата на предявяване и приемане на вземанията не може да бъде аргумент да не бъдат приложени последиците по чл. 739, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) – да се погасят непредявените вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност, в хипотеза на прекратяване на производството поради недостатъчно имущество на длъжника, което да покрие началните разноски за развитие му. Според върховните съдии нормата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ не въвежда като предпоставка за нейното приложение наличието на виновно поведение на кредитора – недобросъвестно бездействие на същия. Непредявяването на вземанията от страна на кредитора може да се дължи на икономическото състояние на длъжника, което прави безпредметно предявяването на вземанията, какъвто е и случаят на начална липса на маса на несъстоятелност по смисъла на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Съдиите посочват още, че нормите на търговската несъстоятелност третират търговците по еднакъв начин, независимо от правноорганизационната им форма. Затова приключването на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 ТЗ не може да има различни правни последици за различните видове търговци (юридически лица и ЕТ). В противен случай би се стигнало до хипотеза, при която само по отношение на длъжник – едноличен търговец, доколкото е физическо лице и вписването или заличаването в Търговския регистър не влияе на правосубектността му, ще може да се търси изпълнение на задължения, възникнали преди прекратяване на производството по несъстоятелност въз основа на новопридобито от него имущество. А по отношение на търговците – юридически лица, прекратяването на производството по несъстоятелност е съпроводено със заличаването им от Търговския регистър, поради което по отношение на тях не може да се формира ново имущество и такова не може да послужи за удовлетворяване на кредиторите, което би противоречало на идеята на производството.

Вторият въпрос се отнася до това може ли синдикът да предяви искове за попълване на масата на несъстоятелността – отменителни, за обявяване на недействителност на сделки, да извършва прихващания и действия, както и да продължи участието си по вече започнали такива дела, респ. да бъдат предявени искове за разрешаване на спорове във връзка с установяване на кредиторите на несъстоятелността, докато производството по несъстоятелност е спряно, тъй като наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски по делото.

Върховните съдии приемат, че „при спиране на делото по несъстоятелност липсва законово основание по чл. 229 ГПК и в ТЗ за спиране на исковите производства по чл. 694, ал. 1 – ал. 3 и чл. 649, ал. 1 ТЗ. Тези производства са отделни от производството по несъстоятелност, поради което спирането му не разпростира действието си по отношение на тях. Със спиране на производството по несъстоятелност е налице временна забрана да се извършват процесуални действия по това дело, но не и по съпътстващите го искове“. Допълнителен аргумент в полза на приетото разбиране е, че следва да се изхожда и от целите на исковете – а именно да се попълни масата на несъстоятелността. Това от своя страна ще даде възможност да се осигурят средства за покриване на разноските за производството по несъстоятелност, съответно за удовлетворяване на кредиторите. От друга страна, „установяването на качеството на кредитор на едно лице с неприето вземане по реда на чл. 694 ТЗ може да доведе до интерес за същото от предплащане на необходимите разноски за издръжка на производството п несъстоятелност“. Следователно исковете „биха способствали за възобновяване на производството по несъстоятелност, а не обратното, поради което производствата по тях не следва да бъдат спирани.

В заключение върховните съдии уточняват, че исковите производства по чл. 649, ал. 1 ТЗ и по чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, не са част от производството по несъстоятелност, макар да имат връзка с него. По тях се образуват отделни дела. Затова спирането на делото по несъстоятелност не рефлектира върху правомощията на синдика, упражнявани в отделните искови производства.

Тълкувателно решение № 2/2018 г. от 13.07.2020 г. по Тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС можете да прочетете тук.

Приятели на "Юридически барометър"