ВКС с решение относно застраховка „Гражданска отговорност“

С Решение № 18/25.08.2020 г. по гр. дело № 3323/2019 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), Второ отделение на Гражданска колегия, даде отговор на следните определени за значими въпроси на материалното право:

1. „При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътнотранспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач?“;

2. „Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“.

По първия въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, върховните съдии приемат, че при противоречие между информацията, отразена в Информационния център към Гаранционния фонд относно конкретен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и вписаните в съответната застрахователна полица по отношение на третите, пострадали от пътнотранспортно произшествие лица, и възникнали за тях права срещу виновния водач на моторно превозно средство приложение намират обстоятелствата, които към датата на настъпило пътнотранспортно произшествие са отразени в Информационния център към Гаранционния фонд, след като несъответствието се дължи на неизпълнение и/или неточно изпълнение на задължението на застрахователя да предостави информация за сключените и прекратени застрахователни договори.

Аргументи за това свое решение касационните съдии черпят от задължителните постановки на т. 3 на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г., по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според които договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че макар и вписването в конкретната разгледана хипотеза да няма материалноправни последици за самото договорно правоотношение, то при неспазено задължение на застрахователя да предостави информация за сключените и прекратени застрахователни договори в регистъра на Гаранционния фонд, последният не може успешно да се освободи от отговорност спрямо третите увредени лица, позовавайки се на предсрочното прекратяване на договора. В решението се подчертава изрично, че вписването не е задължителен елемент от фактическия състав за прекратяване на застрахователния договор. В случай че застрахователят не е изпълнил задължението си за предоставяне на информация към Гаранционния фонд, възражението му за прекратяване на застрахователното правоотношение е противопоставимо единствено по отношение на заявена от застрахования претенция за плащане на застрахователно обезщетение.

 

По отношение на втория въпрос съдебният състав постановява, че „предоставената информация от Информационния център към Гаранционния фонд е публично достъпна, има официално оповестително действие и издадената въз основа на нея справка от Фонда притежава характеристиките на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила относно съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите до доказване на противното“. Макар обаче да се докаже противното, когато несъответствието в отделните отразени елементи в информацията, обявена в Информационния център към Гаранционния фонд, спрямо действително вписаните в застрахователната полица, се дължи на неизпълнение и/или на неточно изпълнение на задължението на застрахователя да предостави информация за сключените и прекратени застрахователни договори, то е непротивопоставимо на увредения, на водача, когато е различен от сключилия застраховката собственик на моторното превозно средство, на Гаранционния фонд и на всяко трето лице, предвид установената от законодателя процедура, гарантираща автентичност и сигурност на подадените данни. Затова в сочената хипотеза застрахователят не може да откаже плащане по прекия иск. Такова плащане той би могъл да откаже успешно само на сключилия застраховката собственик – насрещна страна по застрахователното правоотношение.

Приятели на "Юридически барометър"