Може ли пътник с отменен или закъснял полет да изисква обезщетение в национална валута?

На 03 септември 2020 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело C‑356/19, образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз от Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy XV Wydział Gospodarczy (Варшавски столичен районен съд, XV търговско отделение, Полша). Със запитването – предмет на делото, полският съд иска по същество да установи дали Регламент № 261/20041 („Регламента“), и по-специално член 7, параграф 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или пък негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това, че цената му е посочена в тази национална валута.

Запитващата юрисдикция е провокирана от следния казус: Г-жа Х има резервация за полет с Travel Service – авиокомпания, установена във Варшава, за полет от град в трета страна до град в Полша. Полетът закъснява с повече от три часа, като по делото не е установено пътничката да е получила обезщетение или друг вид облага в мястото на заминаване. На основание Регламента г-жа Х има право на обезщетение в размер на 400 евро. Тя цедира вземането си на дружество, установено във Варшава, което от своя страна сезира полския съд с искане да осъди авиокомпанията да му изплати сума в размер на 1698,64 полски злоти – равностойността на 400 евро по обменния курс, определен от полската централна банка в деня на предявяване на иска. Travel Service възразява, като моли искът да бъде отхвърлен, тъй като цената му не е посочена в евро. Полският съд разяснява, че с решение на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) от 2012 г. е поставено началото на съдебна практика, базирана на националното полско законодателство, съгласно която националните съдилища отхвърлят исковете за обезщетение във връзка с последиците от закъснели полети, по които притезанието е изразено в националната валута, когато вземането е посочено в чуждестранна валута.

В решението си Съдът на Европейския съюз започва анализа си със сравнение между член 7, параграф 3 и член 7, параграф 1 от Регламент № 261/20042. Изводът му е, че по аргумент за противното, не може да се направи извод, че поначало се изключва свободата по отношение на национална валута, различна от еврото. Съдът припомня, че основната цел, преследвана от Регламент № 261/2004, се изразява в осигуряването на високо равнище на защита на пътниците. Изведена като предпоставка за тълкуване на Регламента в цялост, тази цел обосновава, че разпоредбите, с които се предоставят права на пътниците във въздушния транспорт, трябва да се тълкуват разширително. Според Съда, ако правото на обезщетение зависи от това обезщетението задължително да се изплаща в евро, то това изискване би довело до ограничаване на упражняването на правото на пътника. Нещо повече, Съдът отбелязва, че Регламентът се прилага за пътниците, независимо от тяхното гражданство и местоживеене и следва да се прилага принципът за равното третиране. Ако се приеме, че обезщетението би могло да се изплати единствено в евро, като бъде изключена валута, която е законно платежно средство в определена държава членка извън еврозоната, това „може да доведе до разлика в третирането на увредените пътници или техните правоприемници, без да може да бъде изтъкнато обективно оправдание за такава разлика в третирането.“

В допълнение, Съдът уточнява, че по въпросите относно конвертирането на размера на обезщетението от евро в съответната национална валута, Регламентът не съдържа никакви индикации и следва да се прилага съответното национално законодателство при спазване на принципите на еквивалентност и ефективност.

Обобщавайки изложените аргументи, Съдът дава отговор на поставения въпрос, като постановява, че „Регламент № 261/2004, и по-специално член 7, параграф 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това че цената му е посочена в тази национална валута.“

С цялото решение можете да се запознаете тук.

 

 

_______________________________

1 Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

2 Член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 предвижда, че при прилагането на този член пътниците получават обезщетение в размер между 250 EUR и 600 EUR в зависимост от разстоянието, което обхващат съответните полети.

Съгласно член 7, параграф 3 от Регламент № 261/2004 обезщетението, дължимо на основание член 7, параграф 1 от Регламента, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги.

Приятели на "Юридически барометър"