Първите конституционни дела за 2021 г. – на фокус са ЗЗД и ЗМИП

По искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) Конституционният съд (КС) образува к.д. № 1/2021 г. за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (Обн., ДВ, бр. 102/01.12.2020 г.) и к.д. № 2/2021 г. за установяване на противоконституционност на чл. 4, т, 15, чл. 101, ал. 4, изр. второ, чл. 103, ал. 8 и чл. 73, ал. 3, изр. второ от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

Предметът на първото конституционно дело касае § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ЗДЗЗД), с който се придава обратно действие на новия чл. 112 от ЗЗД, въвеждащ абсолютна давност. Съгласно текста на чл. 112 от ЗЗД:

(1) С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.

(2) Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:

1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица - съдружници в дружество по чл. 357;
2. за непозволено увреждане;
3. за неоснователно обогатяване;
4. за издръжка;
5. за трудово възнаграждение;
6. за обезщетения по Кодекса на труда;
7. по повод приватизационна сделка;
8. по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

(3) За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.

Оспорената разпоредба на § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД предвижда, че „за заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.

ЗДЗЗД влиза в сила на 2 юни 2021 г. (в 6-месечен срок от деня на обнародването му).

Според вносителите на искането с § 2 ПЗР на ЗДЗЗД се придава обратно действие на института на т. нар. „абсолютна давност“, тъй като 10-годишният срок на абсолютната давност започва да тече не от деня на влизане в сила на допълнението, а от дата, предхождаща този ден, при което вземания, които са изискуеми днес, ще се окажат вече погасени по давност към минал момент или за погасяването им ще е достатъчен минимален срок. Така е постигнат ефект на „мигновена“ давност, който е нетърпим и противоречи на идеята, че давността е период от време, се казва в искането.

От адвокатурата подчертават, че разпоредбата на § 2 ПЗР на ЗДЗЗД представлява типично обратно действие, защото урежда с обратна сила и за минал период последиците на факт, който към момента на случването му не е имал такива последици. И допълват, че настоящият случай е точно такъв, тъй като се отнема действието на фактите, които прекъсват давността, защото като се приема, че срокът на т. нар. „абсолютна давност“, която не се прекъсва, започва да тече от момент в миналото и се оказва за много вземания е изтекъл още преди влизане на закона в сила, а кредиторите по тези вземания няма как да се защитят, защото не са в състояние да се „върнат в миналото“ и да предприемат съответните действия.

Според ВАдвС придаденото с § 2 от ПЗР на ЗДЗЗД обратно действие на чл. 112 ЗЗД е несъвместимо с конституционните принципи на неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 3 и ал. 5 от Конституцията) и принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от КРБ), както и на границите на нормативна намеса в частноправните отношения.

С цялото искане на ВАдвС можете да се запознаете тук.

 

Конституционно дело № 2/2021 г. е за установяване на противоконституционност на чл. 4, т, 15, чл. 73, ал. 3, изр. второ, чл. 101, ал. 4, изр. второ и чл. 103, ал. 8 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП).

Първият оспорен текст (чл. 4, т. 15 от ЗМИП) включва в кръга на задължените по смисъла на закона лица и лицaтa, „ĸoитo пo зaнятиe извъpшвaт пpaвни ĸoнcyлтaции”. Така тези лица имат задължение да извъpшвaт комплексни пpoвepĸи на своите клиенти; да cъбиpaт инфopмaция; да съхраняват събраните и изготвените за целите на закона документи, данни и информация; да извършват оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма; да разкриват информацията относно съмнителни операции, сделки и клиенти; да дoĸлaдвaт нa финaнcoвoтo paзyзнaвaнe в ДAHC.

Според ВАдвС тези задължения противоречат на принципа на правовата държава (чл. 4 от КРБ), на правото на адвокатска тайна (чл. 30, ал. 5 от КРБ), на правото на гражданите на защита (чл. 56) и на свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура (чл. 134 от Конституцията). На първо място противоречат на принципа на правовата държава, тъй като член 4, т. 15 ЗМИП посочва като задължени „лица, които по занятие извършват правни консултации”, като в тази обща категория несъмнено попадат и адвокатите. Задължението е уредено твърде широко, неясно и дава възможност за нееднозначно тълкуване, като същевременно поражда колизия с отделни разпоредби на Закона за адвокатурата (ЗА). Това от своя страна води до очевидна несъвместимост между нормативните актове. Хипотезите на чл. 4, т. 15 ЗМИП включват правни и фактически действия, като извършването на което и да е от тях обуславя тежки и непропорционални задължения за адвокатите, като в редица случаи ги изправя пред обективна невъзможност за спазване на всички предвидени в ЗМИП изисквания, а ведно с това и за изпълнение на конституционно вменените им функции и спазване на задълженията им по Закона за адвокатурата.

Според адвокатурата обхватът на задълженията, които са вменени на адвокатите по чл. 4, т. 15 ЗМИП, нарушава на самостоятелно основание нормата на чл. 30, ал. ал. 5 от Конституцията на Република България, съгласно която „всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава, като тайната на техните съобщения е неприкосновена“. Нарушена е и разпоредбата на чл. 56 от Конституцията на Република България, съгласно която „всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси“. Във връзка с това следва да се обърне внимание на основополагащата роля на адвокатурата, въведен в чл.134 от Конституцията, който предвижда, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, включително (и най- вече) когато тя подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси. А предвидените в чл. 3 от ЗМИП мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари: са все мерки, които накърняват правото на защита на гражданите и юридическите лица – основна причина за прокламирането на конституционно ниво на независимостта на адвокатурата.

Втората оспорена разпоредба касае хипотезите, в които шефът на финансовото разузнаване е спрял съмнителна сделка, а прокуратурата може да иска налагане на запор или възбрана. С промяната на чл. 73, ал. 3 от ЗМИП (с §55 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит (ЗИДЗНФО) (Обн., ДВ, бр. 18/28 февруари 2020 г.) се даде възможност прокурор от специализираната прокуратура да иска налагане на запор или възбрана не от общия граждански съд, така както е в останалите хипотези на чл. 73 ЗМИП, а от специализирания наказателен съд. Според вносителите на искането с тази промяна лицата могат да бъдат третирани по формално еднакъв ред, но от различни съдилища, без обосновка защо това е необходимо и без да имат предвидимост по отношение на режима на подсъдност и компетентност на съда, който ще бъде приложен спрямо тяхното правно положение, което противоречи на чл. 4, ал. 1 от КРБ.

Следващият атaĸyвaн текст – чл. 101, aл. 4 от ЗМИП, гласи, чe „Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт пpиeмa eдинни вътpeшни пpaвилa зa ĸoнтpoл и пpeдoтвpaтявaнe нa изпиpaнeтo нa пapи и финaнcиpaнeтo нa тepopизмa, ĸoитo ce пpилaгaт oт члeнoвeтe нa aдвoĸaтcĸитe ĸoлeгии”. Самият Съвет обаче счита, че тaĸoвa зaдължeниe e нecъвмecтимo cъc cвoбoднaтa и caмoyпpaвлявaщa ce aдвoĸaтypa.

Според представителите на адвокатурата чл. 103, aл. 8 oт ЗМИП противоречи на същия принцип. Съгласно разпоредбата „Koгaтo пpи yпpaжнявaнe нa ĸoнтpoлнa дeйнocт пo чл. 108 ce установи, чe вътpeшнитe пpaвилa пo чл. 101 нe cъoтвeтcтвaт нa тoзи зaĸoн или нa aĸт пo пpилaгaнeтo мy, нe ca пpиeти oт ĸoмпeтeнтeн opгaн нa лицeтo пo чл. 4, или пpeдвидeнитe в тяx мepĸи нe ca дocтaтъчни зa пocтигaнe цeлитe нa тoзи зaĸoн, диpeĸтopът нa диpeĸция “Финaнcoвo paзyзнaвaнe” нa Дъpжaвнa aгeнция “Haциoнaлнa cигypнocт” дaвa нa лицeтo пo чл. 4 или нa opгaнизaциитe пo aл. 6 зaдължитeлни yĸaзaния зa oтcтpaнявaнe нa ycтaнoвeнитe нecъoтвeтcтвия. Уĸaзaниятa ce изпълнявaт в cpoĸ дo eдин мeceц oт пoлyчaвaнeтo им, зa ĸoeтo ce yвeдoмявa диpeĸциятa. Лицaтa пo чл. 4 ce yвeдoмявaт зa пyблиĸyвaнe нa инфopмaциятa пo aл. 9 пpи нeизпълнeниe нa yĸaзaниятa”.

ВАдС отстоява позицията, че с цитираните норми от ЗМИП не се транспонира точно и прецизно Диpeĸтивaтa cpeщy изпиpaнeтo нa пapи и финaнcиpaнeтo нa тepopизмa, а се нарушават основни принципи на адвокатурата и Конституцията.

Тук можете да намерите искането на ВАдвС за обявяване на противоконституционност на цитираните разпоредби от ЗМИП.

Приятели на "Юридически барометър"