ВКС с ново тълкувателно дело за отказа от наследство

Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“

По посочения въпрос ВКС е установил наличието на противоречива съдебна практика на тричленни състави на Гражданската колегия на ВКС.

Състав на I г.о. на ВКС приема, че отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 от Семейния кодекс (СК), тъй като не е изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена възможност за придобиване на такива, като в тази връзка е визирано, че разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от СК не следва да се тълкува разширително. Според този състав на ВКС не съществува пречка по реда на чл. 130, ал. 3 от СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес, макар този отказ да не представлява действие по разпореждане с конкретно имущество (определение от 30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г. на I г. о. на ВКС).

Според друг състав на ВКС по отношение на отказа от наследство, извършен от недееспособни лица, не намира приложение чл. 130, ал. 3 от СК, тъй като не се съдържа в изчерпателно изброените правни действия, за извършването на които е необходимо разрешение на съда. Отказът от наследство е в приложното поле на нормата на чл. 130, ал. 4 от СК. Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т. е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател. Поради това отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 от СК (Определение № 160/5.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2612/2020 г. на II г.о. на ВКС).

Припомняме, че разпоредбата на чл. 130, ал. 4, изр. 1 от Семейния кодекс предвижда, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. А ал. 3 на същия член гласи, че извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

С разпореждането за образуване на Тълкувателно дело № 1/2021 г. можете да се запознаете тук.

Източник: vks.bg

Приятели на "Юридически барометър"