ВАС с важно тълкуване във връзка с административнонаказателното производство

С Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд реши:

1. В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

2. В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Тълкувателното дело е образувано поради констатирана противоречива практика по въпросите: „В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има ли правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба?“ и „В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд има ли правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба?“.

За да постановят отговор по първия въпрос съдиите посочват, че за производството пред районния съд ЗАНН не прави разграничение между приложимия закон относно основанията за съдебна проверка и приложимия закон относно реда на провеждане на производството и за всички неуредени въпроси относно разглеждането на жалбите срещу наказателните постановления субсидиарно приложение намира единствено Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН. В разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН, която регламентира правомощията на районния съд в производството по обжалване на наказателното постановление, е употребена думата „измени“, без конкретизация на проявлението на изменението, нито на основанията за това. Единствената индикация относно съдържанието на това правомощие в ЗАНН е в поставеното от законодателя императивно изискване съдът да разгледа делото по същество. След като в ЗАНН не се съдържат правила относно конкретното проявление на това правомощие, то този въпрос се явява неуреден от същия закон. Следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН субсидиарно приложение намира НПК и по-конкретно разпоредбите му за въззивното производство, тъй като с оглед на правораздавателния характер на наказателното постановление в съдебната практика трайно се приема, че при проверка на неговата законосъобразност районният съд има правомощия на въззивна инстанция. А въззивната инстанция по НПК има правомощия да измени първоинстанционната присъда (чл. 337 НПК). Видно от съдържанието на чл. 337 НПК, озаглавен „Изменение на първоинстанционната присъда“, хипотезите, при които съдът намалява наказанието (чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК) и прилага закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК) са уредени самостоятелно, т.е. правомощието на съда да измени присъдата не се изчерпва само с намаляване на наложеното наказание.

По изложените съображения съдиите стигат до извода, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.

По втория въпрос Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд приема, че подведеният под административнонаказателна отговорност субект трябва да разполага в касационното производство с възможност за защита не само срещу съставомерните факти, установени от административнонаказващия орган, но и срещу тяхната правна квалификация, независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган или за първи път от районния съд. Следователно административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

С Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на колегиите във ВАС можете да се запознаете тук.

 

На 16 септември 2021 г. ВАС постанови тълкувателно решение и по Тълкувателно дело № 6 от 2020 г. То бе образувано по искане на главния прокурор поради наличие на противоречива съдебна практика по въпроса „При извършването на повече от една търговски сделки на едро с налични храни и цветя, извън законоустановените за това места, търговецът извършва едно или няколко отделни нарушения по смисъла на чл.3б, вр. чл. 65, ал. 2 от Закона за стоковите борси и тържища и във вр. с чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания?“.

Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд единодушно прие, че при извършването на повече от една търговски сделки на едро с налични храни и цветя, извън законоустановените за това места, търговецът извършва няколко отделни нарушения по смисъла на чл. 3б, вр. чл. 65, ал. 2 от Закона за стоковите борси и тържища и във вр. с чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Източник: http://www.sac.government.bg

Приятели на "Юридически барометър"