Необходимо ли е да се доказват пропуснатите ползи, причинени от деликт?
Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 3/2021 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по следния въпрос:
„Дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?“
Делото е образувано по предложение на състав на Първо гражданско отделение на ВКС поради наличие на противоречиви решения на ВКС по поставения въпрос.
Част от съдебните състави (Решение 347/06.03.2018 г. по гр. д. № 34/2017 г. на ВКС, IV-то г.о.; Решение № 297 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1202/2015 г., III г.о.) приемат, че подлежи на доказване настъпването на имуществена вреда в хипотезата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, съставляваща пропусната полза, както и нейният размер. Тези състави на ВКС приемат, че Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС е постановено във връзка с обезщетение за пропусната полза от неизпълнение на договорно задължение, но принципните му постановки, свързани с характера на вредата и начина на установяването й, са приложими във всички случаи на имуществено увреждане. В посоченото тълкувателно решение ВКС постановява, че „при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.“ Съответно в цитираните по-горе решения върховният съд постановява, че за да бъдат обезщетени причинените от деликт пропуснати ползи, те не могат само да се предполагат.
Според други съдебни състави фактическият състав на отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане не предвижда като предпоставка „собствениците да са изразили намерение и да са положили усилия да отдадат обекта под наем“ и обезщетението за лишаване от ползване по предназначение на имота се изчислява на базата на средната пазарна наемна цена – така в Решение № 102 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6423/2013 г., I г. о. и Решение № 339 от 4.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1520/2015 г., IV г. о.).
С разпореждането за образуване на Тълкувателно дело № 3/2021 г. можете да се запознаете тук.
Източник: vks.bg
