КС ще се произнесе по въпрос, касаещ исковете за оспорване на бащинство
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на §5 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 2020 г.). Нормата, предмет на искането, е във връзка с изменения в чл. 62 от Семейния кодекс (СК), който урежда исковете за оспорване на бащинството. Съгласно ал. 1 в редакцията след изменението съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. А създадената с посочения Закон за изменение и допълнение на СК нова ал. 5 гласи, че трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. Въпросните изменения в СК съгласно мотивите на вносителите имат за цел да приведат българското законодателство с изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и с препоръките, дадени в редица решения на Европейския съд по правата на човека.
Оспорената разпоредба урежда, че за лицата, за които обстоятелствата, обуславящи правото на иск по чл. 62, ал. 1, изречение трето и ал. 5, изречение първо, са били налице преди влизането в сила на този закон, едногодишните срокове за предявяване на съответните искове текат от влизането на закона в сила.
Омбудсманът счита, че прилагането на новата норма на ал. 5 към заварени случаи, т.е. придаването на несъщинско обратно действие, противоречи на Конституцията, като нарушава правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба. Искането за установяване на противоконституционност се обосновава с необходимостта от стабилност на начините за установяване и оспорване на произход, която предопределя изначално кратките срокове за предявяване на исковете за оспорване. А в случая според Омбудсмана се допуска да се оспори произход на дете, узнаването за раждането на което е неограничено назад във времето, както и не е ограничено до навършване на пълнолетие на детето. Омбудсманът счита, че така се създава твърде голяма несигурност и се нарушава правото на детето на стабилна семейна среда.
Към настоящия момент срокът, предвиден в оспорената преходна разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 2020 г.) вече е изтекъл, така че конкретните случаи, които биха били засегнати от обявяване на разпоредбата за противоконституционна, са определяеми като брой. Това обстоятелство обаче не прави това конституционно дело с по-малко значение, защото зад всеки един казус стои човешка история в един от най-личните ѝ аспекти – отношенията между родители и деца.
Определението е прието с единодушие. Очаква се то да бъде публикувано по-късно на интернет страницата на КС.
