Ново тълкувателно решение относно делбата по реда на чл. 353 ГПК

С Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 11.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2021 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че:

За да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни).

Тълкувателното дело е образувано поради констатирана противоречива практика на ВКС по въпроса: „Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?“.

Съгласно разпоредбата на чл. 353 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

Някои от върховните съдии са застъпвали мнението, че за приложимостта на чл. 353 от ГПК не е необходимо имотите да са еднакви по вид и стойност, защото водещ в делбата е принципът на реален дял. Той не може да бъде игнориран по съображения, че имотите са на различна стойност, защото чл. 69, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН) изрично предвижда неравенството в дяловете да се изравнява в пари. Целта на тази разпоредба е делбата да се извърши така, че за всеки наследник да има дял в натура и имотите да бъдат запазени в патримониума на наследниците. За да се извърши делбата по чл. 353 от ГПК, е достатъчно от допуснатите до делба имоти да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Едва на следващо място може да се приложи идеята при обособяването дялове да са еднородни по вид и стойност.

В противен смисъл са друга група решения, според които с оглед на принципа на равенството между съделителите, за да се приложи чл. 353 от ГПК, е необходимо дяловете да са еднородни. Еднородността е разбирана като еднотипност и еднакво предназначение на делбените имоти. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличие на спор, за да е приложим способът на чл. 353 от ГПК, е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Ако самостоятелните имоти се различават съществено както по вид, така и по стойност, предпоставките за извършване на делбата по реда на чл. 353 от ГПК не са налице, поради което имотите следва да се изнесат на публична продан съгласно чл. 348 от ГПК.

Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира за правилно първото становище. Няма изискване в закона – ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни имоти. Необходимо е обособените реални дялове да бъдат съобразени с обема права на съделителите, за да се избегне парично уравнение дяловете на съделителите на значителна стойност. Върховните съдии допълват, че „добавянето обаче на още една предпоставка за прилагане на този способ – еднородност на имотите, противоречи на чл. 353 ГПК и води до съществено ограничаване приложението на този способ за извършване на делбата и невъзможност съдът да прояви гъвкавост, като съобрази и критериите за удобно разпределение – реално ползване, извършени подобрения в имота, т.е. спецификата на всеки конкретен случай, за да се постигне справедливо ликвидиране на съсобствеността, каквато е целта на разпоредбата.

Извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещият принцип в делбата, уреден в чл. 69, ал. 2 от ЗН. Според ОСГК различната стойност на делбените имоти не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото съгласно правилото на чл. 69, ал. 2 от ЗН неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти. Понятието „различни по вид“ (разнородни) имоти е относително, защото имотите могат да променят предназначението си както по инициатива на собствениците, така и по инициатива на администрацията при приемане на нов подробен устройствен план, а това се отразява пряко върху експлоатационните им качества и стойността им.

Върховните съдии считат, че изискването за еднородност на имотите, които се разпределят, води до невъзможност делбата да се извърши чрез разпределяне на дял в натура и до изнасяне на делбените имоти на публична продан. Способът, предвиден в чл. 348 от ГПК, обаче е изключение, приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Прилагането на този способ при нееднородни имоти противоречи на чл. 348 от ГПК. При изнасяне на имотите на публична продан съделителите също ще получат паричната стойност на дела си, както при разпределение на нееднородни имоти и уравнение на дяловете в пари. Изискването за еднородност на дяловете не удовлетворява и целта на делбата – прекратяване на съсобствеността. Тя ще се прекрати едва с успешно провеждане на публичната продан, при която няма гаранция, че ще се реализира реалната пазарна цена на разнородните делбени имоти, но за съделителите ще има допълнителни разходи. При публичната продан съделител може да бъде принуден да изкупи делбен имот над пазарната му цена или имотите да попаднат в трето за съсобствеността лице, а целта на делбата е прекратяване на съсобствеността и оставане на наследствените имоти в патримониума на наследниците, доколкото това е възможно, категорични са върховните съдии.

В заключение ОСГК постановява, че за да се извърши делбата по чл. 353 от ГПК, не е необходимо имотите да са еднородни. Когато обаче до делба са допуснати еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой съответства на броя на съделителите/колената, както и други имоти, съдът, извършвайки делбата по чл. 353 от ГПК, следва да постави в дела на всеки съделител/коляно от еднородните имоти.

С Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 11.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС можете да се запознаете тук.

Източник: vks.bg

Приятели на "Юридически барометър"