Ново ТР относно справедливото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) постанови Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. То е образувано поради противоречива практика на съдебни състави на ВКС по въпроса: „При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума?“.
Част от съставите на ВКС считат, че при формиране на преценката относно размера на претърпяната неимуществена вреда от деликт размерът на заявената претенция не е решаващ фактор при определяне на справедливия размер на обезщетението, респективно при неговото намаляване поради съпричиняване. Съгласно другото становище в случаите, когато ищецът претендира пълно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, при определянето на размера на обезщетението съдът е обвързан и ограничен от обективираната в исковата молба оценка на ищеца за справедливия размер на дължимото му се обезщетение, поради което не може да определи по-голям размер на същото и да извърши намаляването по чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с оглед на този размер.
С новото тълкувателно решение ОСГТК подкрепя първото становище и постановява, че „при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба“.
Съгласно ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл. 51, ал. 1). Обезщетение се дължи за тези вреди, които са възникнали в причинна връзка с противоправното поведение на делинквента. Когато за настъпилия вредоносен резултат има значение и поведението на пострадалия, то е основание за намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тълкувателното решение върховните съдии мотивират, че основната функция на съда е да осигури прилагането на закона и тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. В съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт, а в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд е указано, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
ОСГТК на ВКС счита, че „оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени вреди, която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е и не може да бъде ограничителен критерий за свободното определяне на размера на справедливото обезщетение от страна на съда“. Съдът не може да обезщети само част от неимуществените вреди от деликта. Диспозитивното начало в гражданския процес не изключва задължението на съда да направи своите изводи за това дали юридическите факти, на които страните основават правата си, са се осъществили и са породили твърдените от тях правни последици, както и да се съобрази с принципа за справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт.
Върховните съдии стигат до извода, че когато са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съдът следва да намали обезщетението спрямо размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му поради принос на пострадалия. Размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване. С оглед на забраната за присъждане plus petitum съдът следва да присъди обезщетение до размера на исковата претенция, ако след намаляването му при предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД същото надхвърля по размер претендираното.
С Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. можете да се запознаете тук.
Източник: www.vks.bg
