Ново тълкувателно решение относно възможността за юридическа промяна на пола
Общото събрание на Гражданска колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе с Тълкувателно решение № 2/2020 от 20.02.2023 г. по Тълкувателно дело № 2/2020 г., с което реши, че българското право не предвижда възможност за промяна на данните относно пола в актовете за гражданско състояние. Делото бе образувано поради наличието на противоречива съдебна практика на ВКС относно разбирането за „пол“ в националното ни право и приложимостта на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС постановява, че „обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.“
Като изходна позиция в тълкувателното решение върховните съдии приемат и напомнят, че обективното право, действащо на територията на Република България, включва националните закони при върховенство на Конституцията, правото на Европейския съюз с директен ефект и примат пред националното и международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право и имат предимство пред противоречащите им национални закони.
Друга основна част от мотивите на решението включват позоваване на Решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г., с което Конституционният съд (КС) извърши задължително тълкуване на понятието „пол“. В цитираното решение КС приема, че според Основния закон то следва да се разбира само в биологичния му смисъл, което ОСГК на ВКС също приема. В мотивите си върховните съдии пишат, че „понятието „пол“ има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството“.
На следващо място е разгледана уредбата, която правото на Европейския съюз дава по въпроса. Върховните съдии констатират, че в своите решения СЕС оставя правното уреждане на гражданското състояние и на брака в автономията на държавите членки.
В мотивите си ВКС черпи аргументи и от КЗПЧОС. Цитирано е решение по делото Hämäläinen v. Finland, в което ЕСПЧ констатира, че липсва европейски консенсус относно правната възможност за промяна на пола на транссексуалните лица и следователно на държавата трябва да се предостави свобода на преценка дори дали „да приеме или не законодателство относно правното признаване на новия пол на транссексуалните лица след операция“.
Имайки предвид накратко представените по-горе аргументи от гл.т. на правната уредба на въпроса за пола, действаща в България, ВКС изяснява последиците за гражданската регистрация, които би могла да има промяната на пола в регистрите на населението. „Промяната на данните в съставените актове за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален, ще се отрази на гражданскоправния статус на други лица, включително непълнолетни и недееспособни, поставени под специална закрила (децата на молителя), както и на брачния партньор.“ Като примери са посочени хипотезите, при които промяната на данните, касаещи пола на единия родител, би имала за последица определяне на произхода на детето не от лица с различен пол (майка и баща), а от лица от един и същи пол по рождение, „което обективното право на Република България не допуска.“ „Промяната на данните, касаещи пола на единия съпруг, пък би имала за последица определянето на брака като сключен между лица от един и същи пол по рождение, което обективното право на Република България не признава“.
ВКС подкрепя застъпената от КС позиция в решение по к. д. № 6/2021 г., че въпросът как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичния, се свежда не до признаване или отричане на правото на лицето да се самоопределя полово по един или по друг начин (не може да се постави под съмнение правото на човек да се чувства, живее и се изявява социално съобразно половата си идентичност, т. е. според усещането си за мъж или жена), а „единствено до обвързаността на държавата да зачете самоопределянето му към пол, различен от биологичния“. И в продължение на това разсъждение върховните съдии аргументират, че разбиранията по отношение на пола, включително разбирането за независимостта му от семейните отношения (брак, родителство и произход), могат да еволюират, но само при установяване на яснота за начина, по който ще бъде осигурена предвидимост при прилагането му като фундамент на правовия ред в държавата. „Съотнесено към възможността съдът да допусне преназначаването на пола, давайки си сметка за правните му последици за останалите правни субекти, и за начина, по който това би се възприело в обществото, при липса на обществен консенсус и законодателна уредба, следва да се приеме, че би противоречало на обществения интерес“.
21 върховни съдии са подписали решението с особено мнение.
