На 12 октомври 2022 г. (сряда) от 9:00 часа в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) ще се проведе конференцията „Кризата с COVID-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“ – заключителна за едноименния научен проект, осъществяван от екип на СУ с финансиране от Фонд „Научни изследвания“ на Министерството на образованието и науката на Република България.
Конституционният съд (КС) реши конституционно дело № 7/2022 г., образувано по искане на Пленума на Върховния административен съд (ВАС) на Република България за даване на задължително тълкуване на чл.132а, във връзка с чл. 1, ал. 1 и 2, чл. 4, ал. 1, чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), като отговори на въпросите:
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) постанови Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. То е образувано поради противоречива практика на съдебни състави на ВКС по въпроса: „При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт ограничена ли е в рамките на претендираната от пострадалия с исковата молба сума или размерът на справедливото обезщетение, което се намалява според установеното съпричиняване, не е обусловен от заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в петитума?“.
На 28 юли 2022 г. Конституционният съд се произнесе с решение по к. д. № 3/2022 г., с което отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на § 5 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 2020 г.).
На 14 юли 2022 г. Съдът на Европейския съюз (Съдът) се произнесе с Решение по дело C-572/21 | CC, в което тълкува въпроса относно компетентността на юрисдикцията на държава членка по дело за упражняване на родителски права на основание на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (Регламент „Брюксел ІІа“), при преместване на обичайното местопребиваване на детето на територията на трета държава – страна по Хагската конвенция от 1996 г., в хода на производството.
На 29 май 2022 г. ни напусна проф. д-р Димитър Токушев. Проф. Токушев беше дългогодишен преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет (ЮФ на СУ), водещ изследовател в сферата на историята на българската държава и право, член на Конституционния съд на Република България (2006 – 2015 г.) и негов председател в периода от 2013 до 2015 г.
На 16 май 2022 г. от 9:00 часа в Конферентната зала на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ) ще се проведат вече традиционните научни четения, организирани от катедрите по теория и история на държавата и правото и по наказателноправни науки към Юридическия факултет на СУ.
Отборът на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ спечели 29-то издание на най-голямото състезание по международен търговски арбитраж Willem C. Vis Arbitration Moot. Представителният отбор на Юридическия факултет на СУ и на България в Willem C. Vis Arbitration Moot беше в състав: Йоана Вълова, София Лефтерова, Иван Иванов и Даяна Зашева. Подготовката на състезанието бе поверена на неговите дългогодишни треньори: адв. Олег Темников, гл.-ас. Анастас Пунев, адв. Димитър Стоименов, адв.Елеонора Матеина и адв. Лия Харизанова.
С Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 11.04.2022 г. по Тълкувателно дело № 2/2021 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че: За да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Тълкувателното дело е образувано поради констатирана противоречива практика на ВКС по въпроса: „Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?“.
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на §5 от Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 103 от 2020 г.). Нормата, предмет на искането, е във връзка с изменения в чл. 62 от Семейния кодекс (СК), който урежда исковете за оспорване на бащинството. Съгласно ал. 1 в редакцията след изменението съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. А създадената с посочения Закон за изменение и допълнение на СК нова ал. 5 гласи, че трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. Въпросните изменения в СК съгласно мотивите на вносителите имат за цел да приведат българското законодателство с изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и с препоръките, дадени в редица решения на Европейския съд по правата…
