СЕС с решение относно компетентността на националните съдилища при преместване на обичайното местопребиваване на дете в трета държава
На 14 юли 2022 г. Съдът на Европейския съюз (Съдът) се произнесе с Решение по дело C-572/21 | CC, в което тълкува въпроса относно компетентността на юрисдикцията на държава членка по дело за упражняване на родителски права на основание на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност (Регламент „Брюксел ІІа“), при преместване на обичайното местопребиваване на детето на територията на трета държава – страна по Хагската конвенция от 1996 г., в хода на производството.
Казусът, във връзка с който е отправено преюдициално запитване от Върховния съд на Швеция, е следният: CC ражда M през 2011 г. в Швеция. От раждането тя упражнява сама родителските права по отношение на детето си. До октомври 2019 г. M пребивава само в Швеция. От октомври 2019 г. M започва да посещава интернат на територията на Руската федерация. През декември 2019 г. бащата на M сезира първоинстанционен съд в Швеция с искане да му присъди упражняването на родителските права по отношение на M и да установи, че обичайното местопребиваване на М е на адреса му в Швеция. CC твърди, че този съд не е компетентен, тъй като от октомври 2019 г. постоянното местопребиваване на детето е в Русия. Посоченият съд отхвърля повдигнатото от CC възражение за липса на компетентност с мотива, че към момента на предявяване на иска обичайното местопребиваване на M не е преместено в Русия. Апелативният съд в Малмьо (Швеция) потвърждава решението на първоинстанционния съд, съгласно което компетентни да разгледат делото са шведските съдилища. Впоследствие Върховният съд на Швеция, сезиран с искане да допусне обжалване на решението на Апелативния съд в Малмьо, изпраща да Съда на Европейския съюз преюдициално запитване, с което моли да бъде установено дали Регламентът Брюксел IIа трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, сезиран със спор за родителска отговорност, запазва компетентността си да се произнесе по този спор на основание член 8, параграф 1 от този регламент, ако в хода на производството обичайното местопребиваване на детето е законно преместено на територията на трета държава – страна по Хагската конвенция от 1996 г.
В решението по делото, образувано по цитирания преюдициален въпрос, Съдът приема, че съдилищата на държавата членка по обичайното пребиваване на детето към момента на сезиране на съда са компетентни по делата за родителска отговорност (по силата на член 8, параграф 1 от Регламента Брюксел IIа). Съдът напомня, че това решение произтича от принципа на perpetuatio fori, съгласно който съдът не губи компетентността си дори и ако мястото на обичайно местопребиваване на съответното дете се промени в хода на производството – съдът на държавата членка, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането му, е компетентен да се произнесе по родителската отговорност по отношение на това дете, дори и спорът да e свързан с отношения с трета държава.
Последиците обаче са различни, ако към момента на произнасянето по делото засегнатото дете вече няма обичайно местопребиваване на територията на държава членка, а на територията на трета държава – страна по Хагската конвенция от 1996 г. В отношенията с Хагската конвенция от 1996 г. Регламента Брюксел IIа се прилага „когато засегнатото дете има обичайно местопребиваване на територията на държава членка“ към момента, когато компетентният съд се произнася (съгласно член 61, буква a) от Регламента Брюксел IIа). Съдът подчертава, че в съответствие и с намерението на законодателя на Съюза да не накърнява разпоредбите на Хагската конвенция, член 8, параграф 1 от споменатия регламент не се прилага, ако обичайното местопребиваване на детето е преместено на територията на трета държава – страна по Хагската конвенция от 1996 г., преди произнасянето на сезирания със спора за родителска отговорност съд на държава членка.
Съдът приема, че член 8, параграф 1 във връзка с член 61, буква а) от Регламента Брюксел ІІа трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, сезиран със спор за родителска отговорност, не запазва компетентността си да се произнесе по този спор на основание на посочения член 8, параграф 1, ако в хода на производството обичайното местопребиваване на детето е законно преместено на територията на трета държава – страна по Хагската конвенция от 1996 г.
С цялото решение можете да се запознаете тук.
