На заседание, проведено на 26.05.2021 г., Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) прие становище по повод на решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за съставяне на комисията, която да изготви Анализ за дейността на Апелативния специализиран наказателен съд и Специализирания наказателен съд:
С Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. по Тълкувателно дело № 3/2019 г. Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ОСС от I и II колегия на ВАС) реши:
Срокът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 210а от Закона за защита на потребителите започва да тече от откриване на нарушителя съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“
Във връзка с констатирана противоречива практика на състави на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Когато в исковата молба пострадалият от деликт претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване, е в рамките на претендираната сума?“
На интернет страницата на Върховния административен съд (ВАС) беше публикувано съобщение, че на 29 януари 2021 г. от 10.00 часа Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС ще разгледа в открито заседание пет тълкувателни дела, а именно т. д. №№ 4, 6, 8, 9 и 10 от 2019 г. Взимайки повод от това, бихме искали да обърнем внимание на Тълкувателно дело № 9/2019 г. и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Законопроекта), внесен в Народното събрание на 17 декември 2020 г. (Сигн. № 054-01-119).
Семейният кодекс (СК) предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 146, ал. 1, изр. 1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно. Този срок е установен най-вече с оглед интереса на детето да получи необходимите средства за живота си своевременно.
На основание чл. 5, ал. 1 от Правилата за подбор на кандидати за европейски делегиран прокурор (Правилата) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), откри процедура за подбор на 10 европейски делегирани прокурори от Република България и избра чрез жребий състав на Комисия по допустимост на кандидати.
Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 6/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по следния въпрос:
„Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти?“.
Върховният административен съд (ВАС) съобщи за отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) в материята на обществените поръчки. Пълният текст на определението и съответно пълните мотиви на съда не са достъпни, тъй като делото, по което е отправено запитването, е секретно. Въпреки това е сигурно, че решението на СЕС ще има значение за много от обществените поръчки в България, тъй като въпросите, формулирани от ВАС, касаят преценката на възложителя дали е изправен пред необичайно ниска оферта:
Създаването на Европейска прокуратура е решителна крачка в развитието на наказателното право на ЕС. От начина, по който тя стартира своята дейност и ефективността на нейните действия, до голяма степен ще зависи легитимността, с която тя се ползва сред държавите членки, както и възможното бъдещо разширяване на нейната компетентност.
По повод стартирането на дейността на Европейската прокуратура на 28 септември 2020 г. Ви представихме поредица от материали, свързани със създаването и функционирането ѝ, като днес завършваме темата с въпроса за отношенията на Европейската прокуратура с партньори, с трети държави и с международни организации.
