Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) издаде Заповед № 893 от 10.08.2021 г., с която се преустановява използването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) от 11.08.2021 г. до отстраняване на пречките за пълноценното ѝ използване и приемане на решение на Пленума на ВКС.
С Решение № 35/13.07.2021 г. по гр. д. № 1783 по описа за 2020 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), I-во гражданско отделение, с председател съдия Дияна Ценева и членове съдия Бойка Дечева и съдия Ваня Атанасова отговори на въпроса: следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, като обсъди доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство.
С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 9 юни 2021 г. бе образувано Тълкувателно дело № 2/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по следните въпроси:
С Решение № 72/02.06.2021 г. по гр. д. № 3478 по описа за 2020 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), I-во гражданско отделение, с председател съдия Маргарита Соколова и членове съдия Светлана Калинова и съдия Гълъбина Генчева отговори на въпроса: когато идеална част от недвижим имот е продадена от съсобственик на трето за съсобствеността лице, без другият съсобственик да е поканен да я купи или уведомен за продажбата, коя от страните по делото носи доказателствената тежест относно момента на узнаване на продажбата от ищеца при направено от ответника възражение за неспазване на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС).
На заседание, проведено на 26.05.2021 г., Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд (ВКС) прие становище по повод на решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за съставяне на комисията, която да изготви Анализ за дейността на Апелативния специализиран наказателен съд и Специализирания наказателен съд:
С Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. по Тълкувателно дело № 3/2019 г. Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ОСС от I и II колегия на ВАС) реши:
Срокът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 210а от Закона за защита на потребителите започва да тече от откриване на нарушителя съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“
Във връзка с констатирана противоречива практика на състави на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Когато в исковата молба пострадалият от деликт претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване, е в рамките на претендираната сума?“
На интернет страницата на Върховния административен съд (ВАС) беше публикувано съобщение, че на 29 януари 2021 г. от 10.00 часа Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС ще разгледа в открито заседание пет тълкувателни дела, а именно т. д. №№ 4, 6, 8, 9 и 10 от 2019 г. Взимайки повод от това, бихме искали да обърнем внимание на Тълкувателно дело № 9/2019 г. и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Законопроекта), внесен в Народното събрание на 17 декември 2020 г. (Сигн. № 054-01-119).
Семейният кодекс (СК) предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 146, ал. 1, изр. 1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно. Този срок е установен най-вече с оглед интереса на детето да получи необходимите средства за живота си своевременно.
