КС ще се произнесе по спирането на придобивната давност върху държавни и общински имоти

С първата оспорена разпоредба се предвижда спиране до 31 декември 2022 г. на придобивната давност върху имоти – частна държавна и частна общинска собственост, включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.

Екипът на Юридически барометър многократно е имал повод да коментира този казус. Бихме искали още веднъж да припомним как се разви той през годините:

На 1 юни 1996 г. с влизането в сила на Закона за държавната собственост (ЗДС) и на Закона за общинската собственост (ЗОС) собствеността на държавата и общините се разделя на публична и частна. Публична собственост са изчерпателно определените категории обекти (чл. 2, ал. 2 от ЗДС, респективно чл. 3, ал. 2 от ЗОС). Тези имоти са извадени от гражданския оборот – те не могат да бъдат обект на разпореждане и не могат да се придобиват по давност. С имотите и вещите – частна държавна и частна общинска собственост, няма пречка да се извършват разпоредителни сделки и те могат да се придобиват по давност.

През 2006 г., малко преди да изтече 10-годишният давностен срок за придобиване на имоти – частна държавна и частна общинска собственост (от влизането в сила на ЗДС и ЗОС през 1996 г.), е направена промяна в Закона за собствеността (§ 1 от Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ бр. 46 от 2006 г.), с която придобивната давност върху имоти – частна държавна и частна общинска собственост спира да тече до 31 декември 2006 г. Оттук насетне, първоначално по-плахо, а след това без особено неудобство законодателят неколкократно удължава срока, в който не тече придобивна давност:

     • През декември 2006 г. срокът е удължен до 31 декември 2007 г. (с 1 година);

     • През декември 2007 г. срокът е удължен до 31 декември 2008 г. (с 1 година);

     • През декември 2008 г. срокът е удължен до 31 декември 2011 г. (с 3 години);

     • През декември 2011 г. срокът е удължен до 31 декември 2014 г. (с 3 години);

     • През декември 2014 г. срокът е удължен до 31 декември 2017 г. (с 3 години);

     • През декември 2017 г. срокът е удължен до 31 декември 2022 г. (с 5 години).

Последното удължаване на срока заслужава специално внимание. Първо, Министерският съвет внесе законопроекта през декември 2017 г., след като Народното събрание вече беше излязло във ваканция, което направи приемането му в срок невъзможно. В резултат от 31 декември 2017 г., когато срокът изтече, до 19 януари 2018 г., когато влезе в сила Законът за изменение на Закона за собствеността, придобивната давност по отношение на посочените по-горе имоти продължи да тече. Осъзнали допуснатия гаф, народните представители бяха принудени да приемат със светкавична бързина законопроекта (на 10 януари 2018 г. е проведено извънредно заседание на Комисията по правни въпроси, самата сесия на Народното събрание е открита на 11 януари, а на 12 януари законопроектът е гласуван в пленарна зала на първо и второ четене). Приетата промяна предвиди и обратно действие на спирането на давността, считано от 31 декември 2017 г. (§ 2 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение на Закона за собствеността (Обн., ДВ, бр. 7/2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) – втората оспорена разпоредба от ВАдвС.

В искането за обявяване на противоконституционност вносителите поддържат тезата, че разпоредбата на §1, ал. 1 ЗДЗС поставя обектите, представляващи частна собственост, под различен правен режим с оглед на титуляра на правото на собственост – държавата и общините. По този начин законодателят поставя една категория частна собственост и нейните собственици в привилeгировано положение спрямо друга. На следващо място, от ВАдвС подчертават, че оспорената разпоредба представлява непропорционално ограничаване на правото на останалите титуляри на частна собственост, тъй като съответните държавни и общински органи са имали пълната възможност да изпълнят задълженията си по опазване и съхранение на имотите, които са тяхна собственост, и не могат да черпят права от дългогодишното си бездействие (вече близо 22 години).

По отношение на разпоредбата на § 2 ЗР ЗИЗС вносителите посочват, че чрез отнемането с обратно действие на придобивния характер на давностното владение, се отнема неговият вещноправен ефект и респективно придобитото право на собственост.

ВАдвС излага подробно съображенията си в подкрепа на твърдените противоречия на оспорените разпоредби с чл. 17, ал. 1, 2, 3 и 5, както и с чл. 4, ал. 1 от Конституцията (с цялото искане можете да се запознаете тук).

Екипът на Юридически барометър вече е имал повод да каже, че предвиждането на обратно действие на закона е твърде спорно и уязвимо от юридическа гледна точка, тъй като с обратна сила се променя правното значение на вече изтекъл срок. Това накърнява правата на гражданите и юридическите лица и поставя под съмнение равнопоставеността на частната собственост независимо дали принадлежи на държавата и общините, или на граждани и частни юридически лица. А това на свой ред поставя въпроса за съобразеността на този закон с Конституцията.

На 9 септември 2021 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество още 2 конституционни дела – к.д. № 17/2021 г. относно искането на Министерски съвет за даване на задължително тълкуване на чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България във връзка с отговор на въпроса: „В правомощията на министъра на правосъдието по чл.130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията?“ и к.д. № 18/2021 г. за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (Обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков, образувано по искане на група народни представители.