ВАС с тълкувателно решение относно отказите на водач да бъде проверен за алкохол и наркотици

С Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд (ВАС) реши:

Oтказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.

Тълкувателно дело № 1 от 2021 г. беше образувано по искане по искане на главния прокурор на Република България по следния въпрос:

Отказите по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта две самостоятелни нарушения ли са или едно нарушение, и ако са две нарушения приложима ли е нормата на чл. 18 ЗАНН?

Въпросът е свързан с тълкуването и прилагането на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съгласно тази разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с отнемане на шофьорската книжка за срок от 2 г. и глоба 2000 лв. Съгласно чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

По поставения въпрос е констатирана противоречива практика. В първата група съдебни актове се приема, че нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се осъществява винаги, когато лицето откаже да се подложи на проверка за установяване на употребата на алкохол и/или наркотици. Според тази група съдебни състави независимо, че са уредени в една правна разпоредба и имат еднаква правна квалификация, двата отказа съставляват различни правонарушения, тъй като се осъществяват от две отделни деяния, всяко едно от които е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Във втората група съдебни актове се приема, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда две изпълнителни деяния, изразяващи се в отказ за проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества с техническо средство/тест, от една страна, и в неизпълнение на предписание за изследване на концентрация на алкохол и/или наличието на наркотични вещества в кръвта, от друга страна. Според тази част от съдебната практика двете изпълнителни деяния осъществяват състава на едно административно нарушение.

Върховните съдии приемат за правилно първото становище. Според тях следва да бъде взето предвид обстоятелството, че самите откази, макар и съществуването на хипотетичната възможност да бъдат изразени заедно, в най-честия случай се формират и обективират през определен период от време и имат самостоятелен вербален или конклудентен израз. Деецът взема отделно решение за всеки отказ и преследва различни, макар и сходни цели, доколкото доказаната употреба на наркотично вещество при доказан пряк умисъл винаги ще доведе до ангажиране на наказателната му отговорност.

В тълкувателното решение се посочва (като се цитира т. 4 от Постановление № 1/1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на Върховния съд), че според преобладаващото мнение в медицинската наука водачът е в пияно състояние, когато по време на произшествието в кръвта му има алкохолно съдържание, не по-малко от 0,50 промила, като пленумът на ВАС е възприел становището, че „при наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство“. Едновременната употреба на алкохол и наркотични вещества допълнително засилва отрицателния ефект върху психомоторните функции на човешкия организъм, което увеличава обществената опасност. Противоречащо на правната и житейската логика и несъответстващо на целта на закона е приемането, че двата отказа могат да се приравнят като правни последици и степен на обществена опасност на един отказ по някоя от проверките, респективно да бъде наложено едно общо наказание при наличие на два отказа.

В заключение върховните съдии постановяват, че предвид наличието на две административни нарушения, извършени от един деец, приложима е разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и за двете отделни административни нарушения следва да се наложат две отделни административни наказания.

Съдиите Донка Чакърова и Илиана Славовска са подписали решението с особено мнение.

Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд можете да прочетете тук.

 

Източник: www.sac.government.bg

Приятели на "Юридически барометър"