Смирението е онова чувство на героично търпение, което ни владее, докато планираме отмъщението си.
Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети.
На 24 юни 2018 г. ни напусна нашият приятел и колега проф. д.ю.н. Методи Марков.
Методи Марков Марков е роден на 30 май 1959 г. в Горна Оряховица.
През 1984 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Между 1991 г. и 2002 г. е последователно хоноруван асистент, старши асистент, главен асистент и доцент в катедрата по гражданскоправни науки на Юридическия факултет. През 2009 г. е избран за професор в Юридическия факултет на Софийския университет.
Методи Марков е доктор по право от 1994 г., а от 2013 г. е доктор на юридическите науки.
Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
Само защото никой не се е оплакал, не означава, че всички парашути са перфектни.
На 21 юни 2018 г. Народното събрание започна гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.). Освен коментираните вече от екипа на Юридически барометър изменения, свързани с електронното правосъдие, внимание заслужава и предложението за увеличаване на размера на съдебните такси за касационно обжалване, което предизвика голям обществен отзвук.
На 6 юни 2018 г. – повече от година след внасянето му в Народното събрание (НС), Комисията по правни въпроси започна разглеждането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.).
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс е един от първите законопроекти, внесени в 44-то Народно събрание. Законопроектът е внушителен по обем и със своите 158 параграфа си поставя амбициозната задача да усъвършенства административното правораздаване, като направи и необходимите промени, които е разкрило повече от десетгодишното прилагане на Кодекса.
Умният човек не прави всички грешки сам, той дава шанс и на другите.
Висшият адвокатски съвет обявява награди за студенти юристи за написване на реферат на тема: „Уредба на адвокатската професия в европейските страни. Адвокатът като процесуален представител”.
Наградите са в три степени: първа – 500 лв., втора – 300 лв. и трета – 200 лв. Те ще бъдат придружени с книги и грамоти и ще се връчат на 22 ноември – в Деня на българската адвокатура.
Никога не би могло да се каже нещо особено добро за националния характер, тъй като той отразява мнозинството.
Още...
Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе.
На 30 май 2018 г. се навършват 40 години от смъртта на големия български правник проф. Михаил Андреев.
Михаил Николов Андреев е роден на 9 ноември 1911 г. в семейство на учители. През 1930 г. завършва с отличие Първа мъжка гимназия, след което учи право в Юридическия факултет на Софийския университет.
След дипломирането си през 1934 г. Михаил Андреев работи като съдебен кандидат, а в периода до 1946 г. последователно е съдия във Видин, Пловдив, Пазарджик, Перник, Враца и София.
През 1946 г. е избран за извънреден доцент в Юридическия факултет на Софийския университет. Успява бързо да се утвърди на преподавателското поприще и през 1950 г. става редовен професор. Освен курсовете в Софийския университет проф. Михаил Андреев изнася лекции в Сорбоната в Париж, в Института по история на европейското право „Макс Планк” във Франкфурт на Майн, в Московския държавен университет, в университетите в Бон, Залцбург, Рим, Перуджа, Атина, Берлин и др.
Интервю с г-жа Невин Фети – доктор по въпросите на защитата на класифицираната информация при договори, чийто предмет или изпълнение налага достъп до такава информация, преподавател по Правен режим на класифицираната информация в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“, преподавател в Националния институт на правосъдието и в Института по публична администрация по въпроси, свързани със защитата на класифицираната информация, защитата на личните данни и достъпа до обществена информация, съветник по правни въпроси на Президента на Република България във връзка с прилагането на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR). С това интервю екипът на Юридически барометър стартира нова рубрика, която е свързана с въпроси и отговори относно приложението на GDPR.
Геният има свои граници. Глупостта е свободна от подобни ограничения.
