Човек никога не е толкова нещастен, колкото му се струва и толкова щастлив, колкото му се иска.
С 20 гласа „За“ и без нито един против Пленумът за Висшия съдебен съвет прие решение за избор на съдия Галина Захарова за председател на Върховния касационен съд (ВКС).
Галина Захарова е завършила „Право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1988 г. и е с повече от 33 години съдийски стаж.
По искане на Пленума на Върховния административен съд (ВАС) Конституционният съд (КС) образува к. д. № 1/2022 г. за даване на задължително тълкуване на чл. 4, ал. 1, чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията на Република България (КРБ) във връзка с отговор на следния въпрос:
„Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд, предвиден в чл. 119, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията и специализираните административни съдилища, създадени по силата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията?"
Той беше такъв адвокат, какъвто обикновено се надяваш да се падне на противниковата страна.
С Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши, че:
При иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС), предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
Добротата, саможертвата и щедростта не са изключителна собственост на нито една раса или религия.
С Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд (ВАС) реши:
Oтказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.
Когато се носиш по тънък лед, сигурността ти е в бързината.
Правото да говориш глупости е едно от човешките права.
Ако хората са чисти, законите са безполезни. Ако хората са покварени, законите са безсмислени.
Още...
През 2021 г. се навършват 130 години от рождението на един от най-изтъкнатите български юристи, талантлив писател и виден мислител – проф. Любомир Владикин.
Любомир Николов Владикин е роден в с. Голямо Белово на 3 септември 1891 г.
През 1915 г. завършва висшето си образование по правни и държавни науки в Юридическия факултет на Софийския университет (ЮФ на СУ). Между 1921 и 1924 г. специализира във Виена, Йена, Вюрцбург и Прага. Доктор по държавни науки на Вюрцбургския университет и доктор по стопански науки на Виенския университет (1924 г.). Между 1932 и 1933 г. е стипендиант на Рокфелеровата фондация за Югоизточна Европа в Италия и Франция. През 1932 г. става лисансие по право към Сорбоната.
Съдът на Европейския съюз нееднократно е имал възможност да се произнесе по въпроси относно запазването на и достъпа до личните данни, създадени в сектора на електронните съобщения[1]. Някои национални юрисдикции обаче се обръщат към Съда с преюдициални запитвания, тъй като се опасяват, че практиката на Съда по темата би могла да лиши държавните органи от необходим инструмент за опазването на националната сигурност и за борбата с престъпността и тероризма.
Най-интересната информация идва от деца, защото казват всичко, което знаят и спират дотам.
В края на 2021 г. беше публикуван сборникът „Правовата държава в Република България. Проблеми на конституционното правосъдие и съдебната власт“ (С., 2021 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 294 с.).
Книгата е посветена на някои от актуалните проблеми на правовата държава в Република България. По-специално, тя е фокусирана върху ключови теми, свързани с Конституционния съд, конституционното правосъдие и съдебната власт (съдържание). Темите са подбрани така, че да имат значимост както за теорията, така и за практиката на конституционализма и конституционното право. Авторите предлагат критичен анализ на проблеми, които от дълго време очакват своето разрешение чрез конституционна или законодателна реформа или пък следва да получат адекватна теоретична концептуализация, която да даде тласък за по-нататъшно развитие на конституционния дискурс в областите на конституционното и обикновеното правосъдие.
