Скъпи приятели, представяме на Вашето внимание 20. брой на списание Юридически барометър. Темата на броя е „Наказателна политика и наказателен закон“.
Скъпи приятели на Юридически барометър,
След известно прекъсване поради сложната епидемична обстановка, свързана с разпространението на Covid-19, имаме удоволствието да Ви информираме, че публичното представяне на двадесетия брой на списание Юридически барометър ще се състои на 22 март (сряда) 2023 г. от 11.00 часа в зала „София“, Гранд Хотел София.
Центърът за правни инициативи набира сътрудници за подготовката на двадесет и първи брой на списание Юридически барометър.
Юридически барометър е гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България. Ръководител на проекта е проф. Даниел Вълчев.
Общото събрание на Гражданска колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) се произнесе с Тълкувателно решение № 2/2020 от 20.02.2023 г. по Тълкувателно дело № 2/2020 г., с което реши, че българското право не предвижда възможност за промяна на данните относно пола в актовете за гражданско състояние. Делото бе образувано поради наличието на противоречива съдебна практика на ВКС относно разбирането за „пол“ в националното ни право и приложимостта на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).
Представяме на Вашето внимание изключително интересния доклад-обобщение на емпиричните данни, разглеждани в рамките на Проекта „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“, осъществяван от екип на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ с ръководител проф. Даниел Вълчев.
Министърът на правосъдието Крум Зарков насрочи конкурс за заемане на общо 52 места за нотариуси в страната, от които 42 – вакантни и 10 новооткрити.
В заповедта министър Зарков мотивира откриването на допълнителните места „с оглед гарантиране на равен достъп на гражданите до нотариални услуги и обезпечаване предоставянето на нотариални услуги на територията на съответния съдебен район, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност във връзка с чл. 71 и чл. 66 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс“.
В края на 2022 година излезе от печат сборникът „Източници на правото – съвременни национално- и международноправни перспективи“ (съст. Стоилов, Я., Вълчев, Д. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022).
В изданието са събрани докладите, изнесени по време на международната конференция за източниците на правото, проведена на 5 октомври 2021 г. в Софийския университет, по научен проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към МОН[1].
Още...
В рамките на 70-ата си годишнина Съдът на Европейския съюз реши официално да преименува последните части от сградния си комплекс, които досега все още бяха обозначавани с букви. Кули A, B, C и крило C занапред ще носят имената „Коменски“, „Монтескьо“, „Рока“ и „Темида“.
„История на Юридическия факултет. 130 години от създаването му“ е озаглавено изследването с автори проф. Искра Баева и доц. Венцислав Петров, с чието публикуване ЮФ на СУ отбелязва своя 130-годишен юбилей.
Дългата история на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която в значителна степен се припокрива и с историята на първия български Университет и на модерната българска държава, му е позволила да се справи с предизвикателствата на времето и на променящите се епохи. Преподаватели и възпитаници на Юридическия факултет откриваме сред водещите фигури, участниците, наблюдателите и анализаторите на всички преврати, поврати, войни, обществени и политически промени, през които преминават Княжеството и Царство България, социалистическата Народна република и демократичната Република България, в която днес живеем. Възпитаници на ЮФ на СУ са един от президентите на Република България, петима министър-председатели, десет председатели на Народното събрание, тридесет и осем министри на правосъдието, дванадесет председатели на ВКС. От преподавателите във Факултета четирима са били министър-председатели, един – регент, седем – председатели на Народното събрание, четиринадесет – министри на правосъдието, петима – председатели на ВКС. Редица ярки представители на българската култура – писатели, поети, актьори, оперни певци, композитори – също са получили своето образование в него.